Петър Велчев

НАЗОВАВАНЕ НА НЕЩАТА

Пустини на крещящата безмълвност -
душата ми ги прекоси пеша…
Засуканата и светлейша тъмност
обозначих най-простичко: Лъжа!

Разсъдъка, разнищил всяка тънкост,
определих: Оазис в пустошта!
Човешката, разчорлена бездънност
нарекох приблизително: Душа!

А всяка безпокойност и безсънност,
които нямам как да утеша,
ще назова за по-накратко: Съвест! -

макар че ми се ще да изкрещя
от безполезност и от безразсъдност…
Сълзите хорски са като дъжда.

2001 г.

НЕВИННОСТ

Човеко мой! Ти сякаш функция на нещо си…
Роял, на който свири Друг, а ти дрънчиш
и без да знаеш - ангели, или пък вещици
натискат белия и черния клавиш?

Не се надявай в Другото да схванеш смисъла,
неведом и за Бога, нашия пастрок…
Ако съдбата за живот те е орисала,
живей го: умен, глупав, смешен или строг!

Денят е шепа пясък, в който златни късчета,
микроскопични, тук-таме едва личат…
Попипай ги с невинно-любопитни пръстчета
и помисли - дали не е това светът?

Не се лъжи, че ще решиш всемирни ребуси,
бъди щастлив да следваш своите Следи,
тъй като буренът цъфти от само себе си
и птицата от само себе си лети.

2008

ТОСТ

Зад заскреженото стъкло на чашата
загадъчно потрепва питието.
О, битие, което не пламти!

О, участ по-унила и от нашата!
И облачно е в чашата небето
ту пепелно, ту сребърно почти.

Мастиката е като сняг… Снежинките
напомнят детството на всички детства.
И ти си бил там: тъмноок хлапак!

А днес по-избелял си от снимките,
в които миналото ни приветства,
ала, уви, с дъха на ланшен сняг.

Мастиката проблясва като мистика…
И в нея взираш се, за да почувстваш
какво било е и не е било.

По-призрачна от тайнствата на Изтока,
след миг и чашата ще стане пустош,
кристална като празното стъкло.

2008 г.

ИСТОРИЯ

Ще се надбягват дните бързи,
един по-весел, друг по-кисел.
Човекът щастие ще търси,
но няма да намери смисъл.

Глупецът вечно ще мърмори
и с друг глупец ще се споделя -
между възторзи и умори,
между трапеза и постеля.

Ще идва, ще си тръгва слънце.
Ще вехнат древните ни доблести.
В кръвта човешката, като в зрънце,
ще зреят подвизи и подлости.

И ще се пръкват нови люде,
за да се влачат в коловоза
на страсти стари и заблуди
и да се чудят за какво са?

Но все ще каже някой: Боже,
поне ни подари искрица
поезия - да ни тревожи!
И цел - ала с криле на птица!

2000 г.

ПРОЗОРЧЕ

Дълбока нощ. Ала блещука в мрака чер,
като око, прозорче на един таван…
Там може би се труди някой бижутер -
елмаз невзрачен да превърне във брилянт.

А може би шахматен някакъв играч
опитва се, като безумец упорит,
да сътвори нов вариант на стар гамбит,
та белким провърви му в утрешния мач.

А може би там стихотворец непознат,
вместо да спи, реди куплет подир куплет,
та някой барем прочете ги в тоя свят
и някой ден да го признаят за поет…

Ах, как блещукат в мрака нечии съдби,
като очи вторачени в безброй неща,
които няма да се случат може би.
Ала вълнува ме… прозорчето в нощта.

2010 г.