МИСЛИ
превод: Снежана Панова
Злобата е за глупавите, за тези, които още не са разбрали, че няма да живеем вечно.
Във всяка истинска радост има вътрешен страх.
Аз си останах дете, защото запазих възможността да сънувам.
Понякога се случват странни неща, една среща, една въздишка, един полъх на вятъра ти подсказват нови авантюри на мисълта и сърцето. Останалото идва от само себе си в интимната тайнственост на света.
Има самота, която пристига ненадейно, като проклятие в един хубав момент от деня. Това са мигове, в които душата спира да трепти.
Понякога мълчанието изразява това, което сърцето няма смелост да каже.
Събуждам се винаги във форма, деформирам се чрез другите…
Понякога си отиваш, за да помислиш. Друг път си отиваш, защото си помислил.
Напиши ми, казах ти го много пъти, едно дълго писмо, което говори само за мълчание.
Чувствителността е най-елегантната дреха, с която интелигентността може да се облече.
Не ми липсва това, което показваше от себе си, липсва ми това, което мислех, че си.
Чувствителността не е жена, тя е общочовешка. Когато я откриеш в един човек, се превръща в поезия.
Не избирам къде да поставя една емоция, избирам на кого да я подаря.
Направи си един подарък… остани такъв, какъвто си…
Има хора, които говорят, за да запълнят празнотата на своята интелигентност.
Най-доброто отмъщение? Щастието. Нищо не подлудява хората повече от това да те виждат щастлив.
