Георги Майоров

Всеобщо е мнението, че вече нямаме литературна критика, но само ако добавим ,,истински дълбока”. А в близкото минало не беше така. Доста мастити творци издаваха обемисти научно-обосновани трудове по история, теория и практика на литературата.

Днес в тази насока обедняхме, въпреки съкрушителните обществено-политически трусове, които оказаха сериозно отражение върху литературния живот и творческите търсения. Критиката обаче все още не им отговаря адекватно.

Причините са обективни и субективни. Преди промените годишно се появяваха 200-300 заглавия с художествено четиво. Сега са хиляди и не всички се депозират, че дори чрез националната библиотека не могат да се проследят.

И който и да е критик, не е в състояние само да ги види и преброи, камо ли да ги прочете, осмисли и да излезе насреща им със задълбочена оценка. Времена! Дегустатори на книги все пак и днес не липсват, но динамиката на живота не позволява засядане на дъбово писалище, а и не всяка катедра е олтар.

Надяваме се да се роди субект, с мъдра брада и голяма глава, който да заюзди отприщеният бент на българската литература и култура, че да я огледа от всички страни. Засега се осланяме на оперативната критика. А тя е жива и със свои достойнства. И мащабите не са малки.

Редовното представяне на новоизлезли книги в читалища, клубове, дружества в цялата страна и в печата с портрети и статии за автори, годишните дискусии при прегледа на литературната продукция, все пак говорят, че се върви по горещите следи на литературата. Че духовният живот, ако не кипи до изваряване, то поне нито е спрял, нито е замрял. По-малко са сблъсъците в критиката като прозрения и обхват на литературния живот.

Но дори върху кръста на разпятието, критиката е жива и без изчервяване твърди, че всичко продължава да тече по естественото русло и се променя според вкуса на времето. Разбира се, в своите претенции ние сме ненаситни и това също е похвално при днешната разпътица в обществото и в глобалния свят.

Наред с НЛС ,,Старинният файтон”, активна е и дейността на читалище ,,Пенчо Славейков”, в което се роди поредицата от три книги на Благовеста Касабова под заглавие ,,Вечери на кръста”.

Едва ли ще изброим на колко автори е дегустирала творчеството критичната лаборатория на Касабова. Ако не гледаме тесногръдо на понятието ,,етюд”, то трите издания с ,,портретни етюди” също говорят, че литературната критика е жива, не е предала позиции, проявява своята традиционна бдителност.

Въпреки повишеното ниво на размътения книжен пазар, авторката успява да извади избистрени страници. Едни етюди третират само дадена нова книга, други потапят книгата в контекста на цялостния обзор на автора, трети споделят пристрастията си към така необходимата литература за деца, (към която критичката има ярко определен афинитет), а четвърти влизат в сблъсък с отрицателните явления въобще в живота на културата.

По този начин Благовеста Касабова ни разкрива една времева, етапна фаза от панорамата на българската литература и култура. Много предано, търпеливо, устойчиво и благонадеждно избистря ,,мътния поток”. И самокритично пита: ,,Ако някой читател реши, че има и скрита символика в заглавието, ще бъда доволна, ако я открие”. А такава символика има. И то дълбока.

С тези вечери Благовеста Касабова за пореден път ни казва, че текущата българска литература и култура са на кръста на разпятието. Доказва го аналитично, аргументирано, проникновено.

Но и отиващите към върха, и кретащите, критичката не товари с непосилни налози, а ги поставя пред кръстопътната указателна табела, че сами да направят своя решаващ избор.

Така перото й докосва рамото на лично познати и непознати, но впечатлили я с нещо стойностно, което непременно следва да се открои. И острастява мнението си за десетки творци.

За Петър Караангов извлича поуката колко трудно се върви към Храма на високата духовност. При Весела Люцканова разкрива добродетелния водовъртеж в разказите. Многобагреността намира в новелите на Румен Балабанов.

Или как Михаил Белчев раздава своята обич. При Драгомир Шопов светлина и мрак струи през първото десетилетие на ХХI век. Николай Петев пък в последните години ,,се опитва да приведе в синхрон разумът и сетивата си”.

При ,,огледа” на познатия ни поет Боян Ангелов, Благовеста Касабова ни въвежда в страниците за непомръкващия пример на герои от родния му Панагюрски край със светлопис и възрожденски дух.

Въздига изправения ръст на Велин Георгиев от ,,Часът на Единака”, свободата на барда Ивайло Диманов и как Надя Попова със своето амплоа на поетеса, публицистка и преводачка е в основата на литературните процеси. Не може всичко да се изброи. Още малко - телеграфно.

Дегустира и любовта на Евстати Бурнаски, сълзата на Петко Братинов, музиката на Георги Драмбозов, олтара на Матей Шопкин, друголикостта на Маргарита Петкова, сърдечните ноти на Евтим Евтимов, деликатността на Димитър Милов, ,,уюта” на Романьола Мирославова, вика на Петър Андасаров, съвремието на Донка Петрунова, болките на Христо Ганов, героите на Мюмюн Тахир, сърдечния ритъм на Димитър Христов.

Не подминава непреходното в кладенеца на Андрей Андреев, в окото на Анибал Радичев, в лъкатушния път на Йото Пацов, в детския хоровод на Кирил Назъров, в прозренията на Петър Динчев, във ваклия овен на Тодор Коруев.

Благовеста Касабова отделя голямо внимание и на литературата за деца. Изтъква Катя Воденичарова като ,,сладкодумен и остроумен разказвач…с ярко защитена художествена идея”. При Панчо Панчев вижда многоплановото жанрово разнообразие на творбите му като ,,приятел, съмишленик и душеприказчик на малките деца, но с отправна точка и към големите”.

В най-общия смисъл чрез оперативната и чрез по-обхватната критика с научно-обоснован и наложен от практиката поглед, хода на литературния процес очертават и Банко Банков, Панко Анчев, Симеон Янев, Чавдар Добрев, Петко Тотев, Огнян Сапарев, Пенчо Чернаев, Наташа Манолова, Велин Георгиев, Иван Есенски, Иван Гранитски, Марин Кадиев, Петър Велчев, Никола Иванов, Тодор Коруев, Любомир Котев, Иван Кьосев, Георги Н. Николов и други.

Едва ли ще изброя всички. И не е необходимо. Правя го само за потвърждение, че критиката не е отмряла, а с повече усилия може да възвърне традиционната си полюсна активност и висок естетически критерий.