Стефан Савов

Имаше някога един директор на Народния театър в София. Той се казваше Владимир Василев, бивш съдия. Уволниха го поради негодност. Същият е редактор на едно списание, което се получава от около триста абонати, разрязва се от стотина, а се чете само от двадесетина: редакторът, съредакторът и сътрудниците им.

Та този пропаднал „литератор”, в чиято душица няма нищо, освен злоба, се е измъчил да напише една статия, печатана във в. „Дума”, брой 541 от 18 май т. г. - „Културно строителство в новоосвободените земи” - в която рони крокодилски сълзи за освободените българи, без да се е сещал за тях преди това, и в която, след като казва, че не трябва долните лични разправии да се пренасят в освободените земи, сам започва тъкмо с такива разправии, и с присъщите му похвати, известни на мнозина, без да подозира, че излага себе си, се е заел да дава ум, да влияе…

С присъщото си безсрамие той „препоръчва” на кои български писатели произведенията трябва да се пуснат в освободените земи, като навярно „случайно” е пропуснал доста имена, но като не забравя да „препоръча” само две-три списания, от които едното, разбира се, трябва да бъде фамозният „Златорог”.

Но той се опитва да се бърка и в работите на Народния театър, да влияе и там, макар че си има добър заместник.

„Препоръчва” с кои пиеси трябва театърът да гостува в освободените земи и „предупреждава”, че не това не трябва да става със „съчинителства” от рода на „Кара Танас”, с което този господин се самопредставя и в друга светлина: лесно забравя, да не кажа по-лоша дума.

Забравил е, че именно той прие в репертоара на театъра тази пиеса, която сега отрича, навярно, защото бе поставена от неговия заместник и мина с рядък успех.

В същата статия господинът се сили да се представи за голям българин, загрижил се за духовния живот на освободените българи, без да подозира, че там има хора, стоящи много по-високо от него във всяко отношение, а пък същият той, като даваше веднъж банкет на група сръбски балетни артисти, на въпроса на примабалерината: ще отидат ли и българската опера или балетът на гостуване в Белград, отговори без най-малко стеснение, че нашият опера и балет стоят много по-долу от сръбските и че ние нямаме въобще какво да покажем.

Целта, която преследва този господин със статията си, е ясна като бял ден. Остава тия, на които той се мъчи да влияе, да си вземат добра бележка.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 518, 04.06.1941 г.