В СЛЪНЧЕВА БЪЛГАРИЯ
превод: Филип Филипов
В СЛЪНЧЕВА БЪЛГАРИЯ
С хладен дъжд Русия ни изпрати.
И в Украйна все така ръмя.
Скри мъгла румънските Карпати,
за да стигнем в пролетна земя
В Плевен топъл, южен ден настъпи.
Засия небесният простор.
Вече сме с приятелите скъпи,
поздрави звучат в безкраен хор.
Рози и божури ни прегръщат,
срещат ни дантелени липи.
Стихове отекват, песни - също.
В полунощ не ни се никак спи.
Дните неусетно си отиват.
Ще потеглим с влака надалеч.
А в душите ни в поток се сливат
руската и българската реч!…
ТОВА НЕ БИВА
Не бива в утрини лазурни
да търсим непрогледен мрак
и с черна четка да се втурнем
да цапаме небето чак.
Не бива да се отмъщава
и да отсъждаме вина,
покой да търсим чрез разправа
в зловеща, грешна тишина.
Не трябва, ако в мъка чезнем,
да искаме за друг това.
Не бива в злобен спор да влезнем,
да вирнем в накити глава.
Не бива с ледена насмешка
на бедни хора да вредим,
да тържествуваме възтежко
при смърт, дошла с барутен дим.
Човекът трябва да се бори,
пред своя край да бъде твърд.
Помнете, мили мои хора,
неверието значи смърт!
