БАСНИ
ОРЕЛ И ВОЛ
Осел и вол поели път далечен
и, както му е ред, да минат лесно пътя,
започват разговор: за храста речен,
за пясъка, за оня, гдето духа,
за туй, което им размътя
водата. И все таквиз - учени и дълбоки
с учени думи - мъдри и високи.
Осела с цял товар върху гърбина.
А вола се в хомота си напина
да мъкне пълната кола.
И най-накрая, за бела,
прехвърлят думата за себе си: какви са,
от кой са род и колко дарби всеки
в душата си запазил е от веки.
- Добре си зная аз, че туй не ти пониса -
осела свърши - но певец
до днес света не знай кат мене.
- А като мене пък мъдрец
(туй казвам ти го без стеснение)
не се е видел, нито чул.
Недей забравя, драги мой,
че и съдраний чул
понявга крий - и то какви! -
безценни дарби! Кой, та кой
би могъл да ми отрече - и моя
ум, и мойто дело?
А где се е видело
под всякакви самари -
и нови, и стари -
да няма магаре?
- Така ли? Тъй да бъде?
Зад нас върви човека - нека той
отсъди.
И спрели се завчас,
запитват те тогаз.
А той нали е твар жестока,
с остена ръгна вола по хълбока,
осела в къча млатна,
и таз поука златна
изрече им: - Едно сте вий и двама,
каквото ти, и той таквоз е:
единът чуждо тегли, другий чуждо носи
за шепа слама!
——————————
в. „Щурец”, г. 2, бр. 71, 28.04.1934 г.
МАГАРЕ И ГЪСКА
В една дъбрава гъста
вървяла гъска тлъста
(Знам, вижда ви се смешна
таз рима безпогрешна).
Насреща й магаре.
И като другари
стари,
еднакви и по ум,
еднакви и по хубост,
запрели се
и, както му е ред,
с приличний шум
те дали си привет.
- Къде, отгде? -
занизват се въпроси.
Какво ще тя да прави
сама из тез дъбрави,
какво на гръб той носи -
и прочие, и прочие -
да свърша с многоточие.
Добре им е вървяла
беседата гореща,
но гъската съзряла,
че то накуцва нещо -
едното му копито
назад е по-извито.
Кажи го - тя смутена,
кажи го - възмутена
с горчива дума
към него не на глума
веднага се обръща:
- От днеска мий, магаре,
не ще да сме другари.
С трикрака грозотия
не ям аз, нито пия.
Магарето тогава
ответ й този дава:
- Но твойте, виж ги - два.
И с вирната глава
довършва: Трите, вярвай Бога,
от двата по са много.
Аз куцам, ти се клатиш,
какво ще стане с теб,
ако кат мен изпатиш?
——————————
в. „Щурец”, г. 2, бр. 74, 19.05.1934 г.
