Иванко Маринов

***

Животът ни е втора употреба.
С ментета мътни се наливаме.
С жени случайни се завиваме.

Но ти бъди до мене,
стихобдение…

И вий, приятели, бъдете!
Кварталното кръчме
не е “Копакабана”.
И масата ни сигурно е заета.

Но аз ви каня!

***

Една вечер без вечерен час.
Свещ и вино от Атон.
От манастира
“Свети Панталеймон”.
Една вечер
с тънка кордела.
Тъмна като Рей Чарлз.
Тъжна
с Андрея Бочели.

Една нощ извън календарите.
Вино и стихове.
Литнал таван…
Толкова не е за вярване, че
пиши го любовен роман.

***

Да не палим лампата.
Да помълчим.
Нощта
и тя си мълчи -
и ни гледа
с диамантени вълчи очи!

ХАРОН

Не мога да ти се обадя
от уличния автомат
с последната монета от живота си.
Като таблетка валидол
я кътам под езика,
за да платя на Черния лодкар.