Васил Милев

БЕЗ ПРИЛАГАТЕЛНИ

На Благовеста Касабова

Писането е като дишането.
(Дори насън, заради сънищата ли,
дишането е ставало неспокойно,
мъчително и хаотично?
Сепвало е спящия в мен,
отваряло е очите му,
като крампа е стягало сърцето…
Боли-и-и…).

А писането? Писането…
Вече не се опитвам
да го владея.
Без прокламираната независимост,
извън правилата,
то вече има свой живот,
свой ритъм, режим на работа,
поведение…

Идва си то неповикано,
без почукване,
без извинителното
„Бихте ли ми позволили?”

За какво позволение
може да става дума?
…Сега е април,
Велики четвъртък.
Дъжд, три денонощия неспрял,
е променил света.
Чист, по-зелен и дружелюбен е този свят!

И хоп-хоп моливът
придърпва листа и подхваща…
Настроението е подходящо.
Подходящо е.
То и другите неща
пробват захапката си
върху белия лист:
новина някаква,
обаждане на приятел,
изкъпан простор,
още веднъж двуличие,
отдавна несрещано лице,
спомен-хищник,
стихове на хем красива,
хем талантлива бродировачка
на метафори,
деца играещи
и деца с очи на възрастни…

Тича моливът.
Пехотинецът - молив
диша тежко,
току се подхлъзне
и падне зле,
сетне пак се пробва
да събере крачки
и дишане едно.

Вече знам, че бракът между тях
не е по сметка,
но и неблагословен,
той отдавна се разпорежда
с останалите ми дни и нощи.

Сред взривовете на новините
за нестихващата скъпотия
и изстрели, настигнали някого,
задавени от шумотевицата
на улиците
и самотата - вярното куче
на вдъхновението -
дали не трябва да се спре за малко,
ама съвсем за малко,
и сетне да се продължи
без път напред?

О, какво изумрудено чудовище
е галактиката на думите!

И понеже писането -
на стихове главно! -
е като дишането,
не е ли съвсем здравословно
да бъде намален багажът,
дето поетът - аед
носи в сърцето си от векове?
- Без прилагателни имена!
Без прилагателни!

В ТУХЛАРНАТА

Благословено триединство:
огън, вода и глина,
от ръце събрани!
Човекът знае, но не знае много,
а му се ще с любов да ни нахрани.

Той прави тухли - като кръв горещи,
в стени се вгражда и въздига къщи
за радост жадни хора да посрещат
и да изпращат, в стих да се превръщат…

- Сизифов свят - екливо жълто чудо,
надявам се в калъпа си да вземеш
сърцето ми.
- Не кашляй! Ще събудиш
край твойта пещ задрямалото време.