Пенчо Чернаев

Нищо, че заглавието „До Лондон…” напомня „До Чикаго…”. „Дестинациите” са нееднакви, обектите - различни, авторите - също. /При това на „До Лондон…” е жена, която един известен критик припозна, вероятно с основание, в роднинство с Алеко и Захари/.

В новата си книга писателката Румяна Раднева демонстрира отличителните черти на своя слог и стил като автор - иронията към заобикалящата ни действителност и най-паче - самоиронията. С умението си да съзира смешното край себе си, тя ни кара да възприемаме света през погледа й.

С нея /привлекателна като дама и сладкодумна като автор/, признавам, никога не е скучно. За каквото и да разказва - случка, среща, ситуация на улицата, в магазина или в самолета - тя го прави интересно, увлекателно. Чрез нейните очи сякаш виждаме познатите неща за първи път, зад делничните прояви се отразяват глобални проблеми.

Впечатленията й за чужбина не са само възклицания и възхита, а са и критични съпоставки и паралели, през които прозира изводът: „Най си е хубаво все пак у дома!”.

В „До Лондон…” Румяна Раднева отново е в обичайното си амплоа на разказвач и „герой”, като не забравя и спътника си, Професора, характеризирайки го с точни и верни думи.

Композицията на книгата е „заклещена” между полицейския капан на летището и опознаването на импозантния мегаполюс с неговите музеи, забележителности, хора, бит, пазари.

„До Лондон и особено назад” е красив елмаз в белетристичното творчество на Румяна Раднева. Прекрасните миниатюри и неповторимото оформление на книгата на художничката Диана Димитрова дошлифоват елмаза и издигат стойността му на невероятно ниво.

16.02.2017 г.