Бистра Жекова

Или как писателят и краеведът Георги Янев отреди място на Меричлери в историята и паметта на поколенията

Едно от най важните човешки умения е способността да разказваш. Да влезеш в безкрайния поток на времето и да навържеш представите за минало и настояще, защото те ще се огледат в бъдещето.

Да събереш разпръснатата мозайка на спомените, гледните точки, тълкованията и да се опиташ да ги подредиш в картина, която да съхрани образа на хората, смисъла на усилията им и следите от съществуването им. Защо е нужно ли?

Защото прахът на преходността е безмилостен и затрупва всичко. Избледняват и най-цветните картини, изтичат и най горчивите сълзи увяхват и най-цветните чувства. И започваш да се питаш дали всичко това е изживяно и изстрадано.

Първата форма на съзнателната човешка памет е разказът. Край огъня вечер, в дългите часове на пътуване или до като всички пируват- винаги стои една неизменна фигура - на разказвача.

Той ще напомня за великите битки и силните войни, за страстната любов и страшните предателства. Хората ще ги запомнят така, както те съществуват в разказа, и ще предават от уста на уста, за да оживеят отново отдавна отминали събития. За това и до днес се разказват “Илиада” и “Одисей”, скандинавските саги, приказките от “Хиляда и една нощ” и българският хайдушки епос.

Нашето национално самосъзнание започва с разказа на Паисий Хилендарски в “История славянобългарска”. Смелият монах не само събра разпилените бисери на славното българско минало, но ги подреди в цялостна концепция, която захрани Българското възраждане, а след разказа от село на село и от град на град остави, истината за българската следа във времето и я превърна в история.

Големите неща на нашето съществуване, но никога да не забравяме за началото за малките, защото те водят до родното място, до самите нас и до начина по който възприемаме и оценяме корените си.

За това не можем без силата на Вазов, Захари Стоянов, Хайтов, защото те ни отвеждат до родното пространство започващо с простите на пръв поглед неща, като приятелите в двора, картинките в буквара и майчината песен…

Мисълта за родното място и родината е едно специално място, пресъздадено с много любов, гордост и болка - в книгите на писателя, краевед Георги Янев, а това е Меричлери. За поколението от времето на строителството и израстването на Димитровград Георги Янев е познато име.

При първите изписани страници на общия работник и миньора, до строителя на АТЗ Стара Загора и инспектора на ДЗИ по страниците на “Миньорски фронт”, “Димитровградска правда”, “Хасковска трибуна”,” Кооперативно село” и “Труд”.

Това са разказите и очерците, които правят впечатление с документалността си, стремежът към достоверност, суров реализъм и любов към земята и хората на Тракия. Тези публикации не са случайни. Още от 1960 г. Георги Янев събира краеведски материали въз основа на които написва историята на родното си място “Меричлери в историята и в мен” (2009), “Един корен-два върха” - хроника-изследване на своя род Жаргови - Пачови (2012).

През 2013 г. посвещава документалната си повест “Раздухани въглени” на 90-годишнината от Септемврийското въстание 1923 г., в което Меричлери взема дейно участие и дава седем свидни жертви.

В документалната повест “Полъх над Тракия” (2014) разглежда живота и дейността на апостола и Ботев четник поп Сава Катрафилов. С тази книга участва в Националния литературен конкурс “Голямата книга та малкия град” в Бургас 2015 г. и получава званието лауреат, а “Полъх над Тракия” е сред наградените в “Книги без граници”и е представена в Българското представителство и издадена в Кеймбридж /Англия/.

Автор е и на романа “Живот с вкус на бадеми” /2015/, за да достигне апогея на своето творчество, както той самия се изразява с написването на историческия роман “До последен дъх” /2016/.

И дано да е така, защото с този роман авторът участва в литературния конкурс “13 века България” и ще бъдем радостни нашият съгражданин да получи признанието на журито като роман на годината.

Защото в тази книга се съживява споменът за Димитър Матевски - започнал като възрожденски учител още от 9-годишна възраст. Една обаятелна личност на съратника на Левски, която не заслужава забрава.

Просветителската му дейност в училище и читалище, работата в националните учителски събори, революционната дейност, срещите му с генерал Скобелев, дейността му за Съединението на България, близкото познанство с Петко Рачов Славейков, организатора на гимнастическите дружества, са само едни щрихи към документалния портрет на този забележителен българин.

Не напразно в рецензията си към книгата историка Евдокия Емануилова - отбелязва: “Книгата на Георги Янев “До последен дъх” е интересно краеведско повествование, чете се с увлечение и има познавателно значение. От всички страни струи любовта и почитта към името и делото на Димитър Матевски. За това тя трябва да намери място във всяка българска библиотека, за да поддържа жив българския дух и свободолюбие.”

През 2016 г.излиза и книгата му “От всичко по малко” сборник - разкази, стихове, вицове и епиграми. 2017 г. авторът отбелязва с най новия си сборник разкази “Послушай сърцето си”.

Във всичките си книги Георги Янев има едно обединяващо се ядро - Меричлери! Голямата болка на автора! Не просто населено място, а пресечна точка на съдби и надежди! Единство от древна история, борба за бъдещето и осъзната потребност от приемственост!

Голяма страст на краеведа е истината, документалната истина без украса и превнасяне, предназначена единствено да съхрани паметта за живота на Меричлери и неговите хората! Меричлери има късмет.

Защото книгите на Георги Янев му отреждат място в историята и паметта на хората.

22.02.2017 г.