КРАСОТАТА
КРАСОТАТА
На Александър Геров
Тя е музиката на живота ни…
Вълнения на устните събрани.
Носим я през целия живот -
в пориви и бръчки издълбани.
Тя не идва лесно, нито изведнъж -
като ручей бял, звънил във дните ни…
Тя е оня изповеден час,
за който всъщност сме живели.
Като венец във слънчевото утро -
изгрява бавно - с полет на пчела,
събирала дъха на дните ни,
усетила на болката жарта.
Трепти и вие се над нас -
като дъга, разплакала дъжда…
… Докосва във зори очите ни,
с вълнения на устните събрани.
ТАНЦЬОРКИ
Обичам тия тъжни момичета,
с извити като струна тела.
Те стенат и жадуват за ласки -
сред песни и груби мъже,
които с очи похотливи,
късат струни от тях.
Самотни като есенни листи,
телата се гърчат сред тях.
Те искат малко, човешка усмивка,
те жадуват за думи добри -
искат да си отидат чисти,
да целунат децата заспали…
…И красота от тях да блести!
***
Красив е този безпорядък.
Привиден хаос, светлина…
И безметежност във предела,
и тази чиста синева,
която меко те обгръща…
…И ставаш фин - като глухарче,
и си готов да отлетиш -
между небето и земята
с един въздушен експлозив -
наречен стих, мечта и песен,
наречен Обич и Тъга,
която тихо те прорязва,
по билото на вечерта.
…Смирен от тази яснота,
от простотата на нещата -
пристъпваш тих и извисен…
…В пространството и на земята.
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Да бъдеш кротък е изкуство…
Андрей Германов
Боже, колко е хубава
тази земна благодат…
Жужат пчели и ангели
със неземен аромат.
Зелено е от очите до висинето,
птиците волно кръжат,
няма ги тъмните облаци,
здрачът изчезва от нас.
Във въздуха звучи песен,
отмерват я такт по такт…
Сърцето всичко попива,
пролет е, чезне мрак.
Греят усмивки и изгреви
със неземен аромат…
…Всичко е толкова хубаво,
целуна ни слънцето пак!
***
Обичам тази сочна мекота,
която дава трепет на гърдите ти.
Целувам те до премаляване
и тънка мрежа пада
над очите ми…
Така си хубава,
че божествата спят,
разстреляни от твоите
обятия…
…И само вятърът
чертае в мен
едно невидимо разпятие!
***
Като уморени пламъци
душите ни залюбени,
след медената нощ
красиво греят.
Като шепа листа -
попили слънцето и
есенната болка…
Пеят най-светлия химн.
