Александър Манолов

„Рибари” - роман от Георги поп Стаматов

Стар моряк съм. Пил съм с голяма чаша сладостите и горчивините на морето. Познавам чаровната му тишина и зловещата буря; почивал съм в тихата му утрин, борил съм се с необичайната му сила.

Виждал съм рибарите на Финландия, Германия, Франция - познавам рибари: фламандци, турци, гърци, руснаци и българи.

А все пак на един дъх, с развълнувано сърце прочетох романа „Рибари” и намерих в него много и много ново и хубаво за мен. Насладих се от цветистия български език, от красотата на картините, така любовно свързани с родното Черно море.

Та авторът е млад български учител от Ахтопол и ми напомня една стара история: някога от Несебър се показа плахо Пею Крачолов и под благословията на Пенчо Славейков израсна големият лирик Пею Яворов.

Дали сега от Ахтопол, това приказно малко градче, в южния залив, на което за първи влязох след освобождението му с моя вече покойник-миноносец “Шумни”, не ще израсне, под благословията на Калина Малина, нов Йовков, но сега не на Добруджа, а на Черно море!

Че защо не! Талантът само не е достатъчен; талант без упорит труд почти нищо не дава.

А Стаматов знае що е труд, непосилен рибарски труд; той черпи тъкмо от вдъхновението си с мрежи по-големи от аламанските; с мрежата на силен български художествен дух!

И нека ми бъде позволено да преповторя първите думи на Калина Малина в предговора й в романа „Рибари”: „Грижите, немотията, излъганите надежди и малките рибарски радости като оазиси всред пустинята, ето какво ни предлага Г. п. Стаматов.”

——————————

сп. „Морски сговор”, г. 21, бр. 3-4, 1.03.1944 г.

Александър Манолов е капитан 2 ранг о. з.  и председател на Б.н.м. сговор.