Ботьо Савов

Никой не можеше да подозре, че четиринадесетгодишното момиче, което свиреше на хармониката, един ден ще бъде знаменита българска певица, примадона на чуждите опери.

Вечерта бяхме се събрали в къщата на нашите съседи Морфови. Три сестри и майка. Весела беше най-веселата. Ангела - учена млада жена, току-що беше се завърнала от Швейцария. Христина - буйната, най-стихийната. След разказите на госпожица Ангела за Швейцария и мечтателната песен на г-ца Пенка Деличева, Христина - като дете - забавляваше гостите с хармониката. „Христинке, свири как се сърдят мъжа и жената”. И Христина импровизираше. Младите гости се раздвижиха от веселостта й. Лицето й се заливаше в слънчева руменина.

Почти същата компания през друга нощ пътувахме през гората. Беше лунна нощ. В долините на близките хълмове спяха виденията на лунните мъгли. Вървяхме по белия път след празния файтон. Госпожица Ангела разказваше тихо, за да не наруши тишината на нощта. Но когато се спирахме внезапно при внезапния шум на реката, опити от чистата мистерия на нощта и виното на осемнадесетях години, Христина надаваше викове като първите викове на млада птица.

Минаха години. Христина следва музика. И се завърна в тихата Стара Загора като голяма певица, нечувано колоратурно сопрано. „Тя пее като славей” - говореха моите близки като за едно чудо след първия й концерт.

Тъй нашата тиха майка Стара Загора роди голямата певица Христина Морфова.

Но като много изключителни таланти у нас и тя беше подгонена от родината си от кликата на посредствеността. Като големия ни поет Кирил Христов и големия ни тенор Христов трябваше да прекара най-блестящия си период от своя живот в чужбина, в братската страна Чехия, като примадона в операта.

После, късно, измъчена от дългогодишното изгнание, тя се завърна при нас и със своята неразлъчна другарка Прокопова пя, докато да затвори очи „Мила родино” пред народа ни, пред образа на България.

Завчера, когато целият народ изпращаше до гроба царицата на народните ни песни, аз си мислех: колко вяра и упование трябва да запази в сърцето си един призван певец, въпреки кликата на Нулиуса и Хинтенгаиса, за да стигне с песен края на земното си дело!

Тихата ни майка Стара Загора с Аязмото и старите ханчета край баните в лунните нощи напразно ще очаква щастливата си дъщеря, но песента на знаменитата певица няма никога да заглъхне над притихналите й скути.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 319, 10 юни 1936 г.