ЗАКЛЕТИ ПОЕТИ
Из “Сатиризми”
ЗАКЛЕТИ ПОЕТИ
Как сладко е да графоманствате
за дни ту бляскави, ту сиви.
Дали сте тук, или във странство,
е все едно, щом сте щастливи.
Във делници и във недели
робувате на суетата си
и в поетичните ви цели
не влизат Бог, народ и святост.
Превърнахте във ръкоделие
и знамето на свободата -
днес не е времето на смелите,
а на умелите във занаята.
Натрупвате милиони думи,
за да крепите с тях живота си,
но те, уви, не са куршуми.
И нямате смъртта на Ботев.
ОТЧАЯНО
Език свещен на моите деди,
тъй масово те изнасилват днеска!
Една от многото беди -
и теб превръщат във гротеска.
ЛИТЕРАТУРНО
Създаде си известно име,
преди навеки да заспи.
То беше пълно с мляко виме
и той до капка го изпи.
ОПТИМИСТИЧНО
Прелива този свят - с позитивизъм
се е напомпил чак до пръсване.
Дали със Ошовия оптимизъм
надолу със главата ще възкръсне?
МОРАЛИСТИЧНО
Всеядните се хранят непрестанно,
избиращият чистото е гладен.
И в тази панаирна многостранност
ги свързва само барикада.
НАТЯСНО
Обширното не ти придава стойност
и тясното не е за подценяване -
въпрос на разум и достойнство е
там да отсяваш зърното от плявата.
ИЗПОВЕДНО
В поезията трябва да си сам,
без всякакви човешки диалози.
Единствен Бог те слуша там.
А другото са… стари некролози.
ПОЗНАВАТЕЛНО
Безличен ли си, лесно оцеляваш.
Различен ли си, носиш тежки рани.
Лишените от щастие и слава
разчитат на горчивото познание.
ЗАВЕТНО
Не ми беше нужно признание
и нямах потребност от собственост.
Само исках да открия Призваните
отвъд празното философстване.
РЕАЛИСТИЧНО
Първо се отучих да говоря,
сега привиквам да не виждам,
да не чувам.
Когато всичките врати затворя,
ще разбера дали
реално съществувам.
