Борислав Владиков

Ухаят подлудяващо липите.
Реките безразсъдно бързо тичат
към своите морета. По тревите
на юни сетните сълзи се стичат.
Черешите - съзвездия узрели,
наливат сладост в небесата тъмни.
Гугутки, цяла вечност прелетели,
с трогателно гугукане осъмват.
Започва лятото! Сезонът
на огъня, на хлебното изпичане;
сезонът на началното замисляне
пред есенните тихи хоризонти.
Езиците на юли и на август
най-сенчестите преспи ще олижат
и много снежни песни ще пресъхнат.
Но днес е юни! Восъчните пити
са пълни с мед. Цветята - с аромати.
Цъфтят прощално в нощите липите.
Пчелите пият сладост без остатък.
Припрени са. Животът им е кратък.
От труд или от радост се умира
така красиво и несправедливо?
Или е грях от всеки цвят да пиеш,
когато някой някъде жадува,
когато някой някъде изгаря,
когато някой някъде се пръска
от мъка, че за него няма чаша,
че виното му вече е изпито!

Ухаят подлудяващо липите!