ЖЕРАВНА

Трифон Митев

На Елена и Стоян Куртеви

По тези улици от бели камъни.
По тези улици от светнал калдъръм.
По тези улици - следи от пламъци! -
текат история и ехото на гръм.

Небето нощем като жар над Жеравна
разпалва пръските на вино и звезди!
А сутрин хладната зора върхарите
посипва с блясъци от злато и искри.

По тези улици от стари спомени,
подобно нишки по човешката ми длан,
съдбата българска дими през бойници,
до кръв изплащала горчивата си дан…

Лежат край белите дувари каменни
зелени пояси от здравец и любов.
Край тях Шибил за обичта си пламенна
пак да го убият е готов…