Тодор Бакърджиев

Най-хубавото на случайността е, че като частен случай не подлежи на приватизация.

С железни мерки можем да си върнем и златото.

Българският преход е криминален обход.

Трудно е да кажеш за милионера, че е човек за милиони.

Ако се съди по нощния живот, дните на човечеството са преброени.

Съединението прави силата повече в бандите, отколкото в парламента.

Народът все тегли - зловредници в държавната каруца.

Писаното с морзова азбука рядко попада в историята.

Сред масовата човешка лудост погледът на животните изглежда все по-умен.

С очи, затворени за злото, си жив умрял.

В енергетиката има най-много енергийни вампири.

Има и трезвомислещи махмурлии.

Жизненото равнище в България става все по-стръмно.

Злото се зачерква само с кръст.

Кулинарните предавания са садизъм за гладните.

Ограбилите нацията станаха нейни учители по преуспяване.

Оказва се, че много родолюбци работят само за родата си.

Идва време да не ти дреме и от безсънието.

Заменяме липсата на общо бъдеще с личната перспектива.

Крайните властолюбци трудно командват себе си.

Чудо би било, ако в анкета “Какъв искаш да станеш, като пораснеш?” някое дете отговори: “Светец”.

От българите в чужбина най-скъпи са тези със заграбените милиони.

Животът не може да стане песен - камертонът е повреден.

Безкраят е единствената надежда за нравствена крайност.

Болните амбиции заздравяват световната лудост.

В спора най-често се ражда надлъгването.

Животът съществува, но съществуването рядко е живот.

Болестта на човечеството прави от всеки пациент на Бога.

Начело все повече излизат задните части.

Да направиш изход не е като да го намериш.

Сред стадните чувства доминира овчедушието.

Българското здравеопазване опази народа от здраве.

Вече само огънят на недоволството топли надеждите.

В борбата с контрабандата се залавя само стоката.

Предстои коалиция - може да е тясна или широка, но не и дълбока.

Днес най-здравата външна политика трябва да се подпира на гранични стени.

Някои изглеждат по-искрени само защото не могат повече да прикриват пороците си.

И за да стъпиш накриво се изисква гъвкавост.

На въпроса защо “Човек - това звучи гордо” може да отговори само ехото.

Взаимното оплюване увеличава обществените болести.

Многото изпитания не са гаранция, че си взел изпита на живота.

Конспиративните теории са излишни, защото тайните практики вече са доказани.

Световното малоумие става все по-цялостно.

Поставям се на мястото на всеки и разбирам, че мнозина не са поставени на мястото си.

Благотворителността на олигарсите е като панихида на убиеца за жертвите му.

“Революцията изяжда децата си”, а робството - и старците си.

Във всяка мания за величие има и низост на въображението.

Дори да си в ъгъла, може да си на върха му.

Лесно е да се мислиш за аксиома, когато не разбираш от математика.

По стълбите на историята има най-много счупени гръбнаци.

И да обичаш истината, ще се отвратиш от нейните нюанси.

Политическите боклуци не могат да се рециклират.

Свободата има много синоними, но нито едно подобие.

Чувството за вина ни прави по-невинни.

Слабостта на нормалното е, че не е оригинално.

Най-много обичат да четат морал атеистите.

В любовта има химия само когато е без консерванти.

Който смята живота за празник, трябва да приема старостта като подарък.

Пръст в раната е мисълта, че отиваме в пръстта.

Една от болестите на пишещите е, че надписват значението си.

Кръглата годишнина не е достатъчна за ореол.

Мъдрите мисли се утвърждават най-вече от своите опровержения.

Само пътят към оня свят остава първи и последен.

Втората специалност на много лекари е кожодерството.

На Земята най-много се обезсмъртяват смъртоносните водачи.

В реда на нещата са и някои техни отсъствия.

В кръга на интересите ми е и неговото разчупване.