ОРИС
ОРИС
Толкова хиляди българи тръгнаха за Европа…
А тоя НАРОД
остава тука, по нивите.
Тоя народ засява мъка,
надежда,
ропот.
Пелинът горчи. И го жули люто копривата.
Вмирисан на мляко и тор,
орисан от съдбата -
той няма нужното философско образование.
От нине до века, и тъй нататък -
той има нужното философско страдание.
Ако утре
или след време
посятото семе
поникне,
ако се родят нови поети, философи, държавници -
техен баща ще е ТОЯ,
който тук от усилие си прехапва езика,
който носи на свойте плещи чували със жито
и безграничните български граници…
1991, Медковец
БРОД
По раменете ти падат сенки и светлина.
Край лицето
пчела ореолно кръжи.
Кога започна, и как ще свърши деня?
Ако знаеш - дори с мълчание ми кажи,
а аз ще потърся през времето брод.
Не е толкова кратък
тоя живот…
януари 1991
ПИСМО
Снегът вали като във мойто детство,
но аз не знам
дали съм бил дете.
Оставям много грехове в наследство.
Виелицата блъска и мете.
Завива, вие вятърът в комина,
тъй както гладен и бездомен пес.
По вятъра писмото ще замине -
за да осъмне
на един адрес.
То ще почука като гладна птичка
на твоето скрежясало стъкло.
Ти нахрани го с дума и трохичка,
помилвай го по бялото крило…
февруари 1991, Медковец
ДЪЖД
От снощи запял е дъждът във капчука:
земя и небе в равновесен покой.
Аз тука го слушам.
И буден съм тука.
И тука люлее ме той.
Земята те чака.
Душата те иска.
Напукани устни пият те, дъжд.
И може би някаква сила нечиста
ти отмиваш от жена, от дете и мъж.
И може би утре зрънцето посято
във нас ще поникне,
а после в пръстта.
Така ще достигнем жетварското лято -
подвластни на хляба,
а не на смъртта.
След толкова суша -
спохожда ни милия
тих пролетен дъжд със божествена власт.
Или това е поетът Николай Лилиев,
който се връща отново при нас.
март 1991, Медковец
ДЪРВО НА ХОРИЗОНТА
Едно дърво на хоризонта -
земя и небеса съединило…
Издигнало към Бога клони…
Гнездо в короната си свило.
Върхът му - до звездите близо,
и го събуждат птичи песни.
По него ангелите слизат
да ни дарят със благовест.
Душата отсега се моли -
когато спре дъхът й сетен,
по туй дърво, сама и гола,
да се възземе към небето…
април 1991
