Георги Атанасов

ПО СТЪЛБИТЕ ОТ ВТОРИЯ ЕТАЖ

В остърганите стъпала на дядовата къща,
от втория етаж до дългата фамилна маса,
жените миеха с избърсана и твърда четка
изпъкналите топли жълти жили на дъските.
Те бяха твърди. Помни ги главата ми препатила
от времето, когато от високо се търколих.
От най-високото до силните добри ръце
на моето останало далече детско време.
Миришеха на топъл хляб и недопито вино
разплискано по пръстите на хората тревожни.
Но аз дори не плаках там, а бях опиянен
от смешните трохи накацали под масата
по-мънички от хляба горе.
И от мен.
Остърганите стъпала от ломската ни къща
сега притяга дядо ми и чакам го да слезе.
от втория етаж. Но няма я фамилната ни маса.
И няма нищо тук, освен онази чаша с вино,
разплискано по пръстите тревожни.

А ОТГОРЕ СНЯГ ВАЛИ

Няма какво да ви кажа.
Някого все ще повторя.
Семето мъдро е важно.
Семето, всъщност, е корен.
Важна е земната влага,
за да поникнат отгоре
с плевела думите благи:
аз съм човек, ние - хора.
Всеки е в своя планета
в топлата земна вселена.
Просто сега преплетете
коренче в корен от мене.
И ще разцъфнат до юни
думи красиви и умни.

ДЖИН

Половинка лимон и зърно от маслина
в дъх на хвойна сълзят и окръглено дишат.
Бучка лед бе денят, но и той си замина
както в топлата нощ цветовете на вишна.
Двеста мига любов е до капка изпита.
Но на дъното сухо пияни от джина
кротко в хвойната спят и сънуват звездите
половинки лимон и зърната маслини.

ПЕСЕН ОТ ДРУГИЯ СВЯТ

Врабче кълве трохи по облаче над шипка
и рони се снежец по стъпките ти леки.
Врабчето Господ в теб позна, а не човека
наронил къшей сух от снощната ни питка.

А после под снега ще съчинява песни
как Бог от глад го е спасил с манна небесна.

РАВНОВЕСИЕ

Няма дълго лято.
Няма вечна зима.
Затова тъгата
е недопустима.
Есента е дълга,
мъдра и красива,
и е често лъгала
уж че си отива.
С облаци танцува,
с вихри полудели,
докато рисува
мокри акварели.
Под килим от шума
в преспите завити
мои светли думи
пазят си боите.
Няма дълго лято.
Няма вечна зима.
Затова тъгата
уж я няма, уж я има…