Боян Ангелов

Би ли могло да се обясни необяснимото или да се преброди непребродимото? Подобни въпроси навестяват всеки, решил да пише за Китай. Разбира се, преди да реши да пише, непременно трябва да е видял Китай или поне част от него. И то онази част, която е емблематична за страната.

А всъщност има ли част от Китай, която да не е емблематична? Защото Китай са великите реки Яндзъ и Хаунхъ с техните безбройни притоци, Шанхай и Хонконг с техните неизброими небостъргачи, скоростните влакове “Маглев”, Великата китайска стена, Тибет със столицата си Лхаса, древната китайска столица Сиан с Теракотената си армия, Пекин с неговия Забранен град, северните разклонения на Хималаите с най-високия връх на планетата Еверест (8848 м), необгледната далнина на Вътрешна Монголия…

Освен че са откриватели на хартията, коприната, барута, порцелана… и освен, че притежават най-голямата банка в света, най-големия мобилен оператор и най-големия мегаполис на планетата (град Чунцин с около 48 млн. население), китайците са създатели и на… спагетите.

Това разбрах, когато посетих мюсюлманската улица на гр. Сиан, където сред невъобразима глъч и шествие на десетки хиляди туристи от цял Китай и от цял свят, стотици мъже демонстрираха как се теглят спагети и как се меси брашно за хляб чрез силни удари върху дървени плотове.

Италиански търговци пренесли през ХІІ в. това чудо на кулинарното изкуство в родината си и днес техните наследници смятат спагетите и сосовете към тях за свое изобретение.

До Китай може да се стигне най-бързо със самолет по няколко дестинации - през Москва или Истанбул, през Виена или Варшава, през Париж или Франкфурт.

Делегация, състояща се от Иван Гранитски, Здравка Евтимова и аз, беше поканена от Асоциацията на китайските писатели да участва в международна среща “Писателят и литературата” от проекта “Новият Път на Коприната”.

А нашият път към Китай премина през Франкфурт, откъдето излетяхме за Пекин с най-големия пътнически самолет: Еърбъс 380-800 - двупалубно чудовище, побиращо повече от 500 пътници и струващо близо 450 млн. долара.

От пекинското летище, с доста стар, но много просторен Боинг, отлетяхме за Сиан, столицата на провинция Шънси в Централен Китай.

Със своите 35 млн. население и територия от 156 000 кв. км, тази провинция не е сред най-големите, но със сигурност е една от най-значимите и важни като история и настояще.

Защото Сиан е град с единадесетхилядолетна история; бил е столица на 13 династии и 73 императори, а днес наброява повече от 10 млн. жители и със стотиците над 40-етажни небостъргачи създава впечатление, че е безкраен и неизброден. В него е съхранена непокътнатата от вековете най-внушителна градска стена на планетата.

Още в древността Сиан е смятан за един от най-великите градове, наред с Рим, Атина и Кайро. В Градския исторически музей се съхраняват безценни артефакти от хилядолетната история на китайската цивилизация.

В близост до града е и несравнимата Теракотена армия на император Циншъхуан, открита случайно през 1974 г. от селянин, копаещ кладенец непосредствено до гробницата на владетеля. Тази армия е създадена от стотици хиляди работници през 240 г. пр.н.е. и е била предназначена да охранява Циншънхуан по безсмъртния му път след земната му смърт.

Открити са 8099 войници с принадлежащите към тях коне и каляски, направени от теракота. Изумителното е, че всяка една от човешките фигури има различни индивидуални черти на лицето, дори обувките на всеки от воините са с различна големина. Височината на теракотените войници варира от 184 до 198 см, а въоръжението им е запазено почти непокътнато, защото е изработено от неръждаем метал.

От Сиан в древността е започвал и Пътят на коприната, който имал няколко основни направления. Едното е стигало до Шанхай, откъдето стоките заминавали с кораби към Азия и Европа.

Другото направление било на изток, през страните от Централна Азия и крайната точка бил Константинопол. А третото направление минавало през Тибет, Хиндокуш и днешен Пакистан, за да стигне до Персийския залив и оттам - до Арабския полуостров, Северна Африка и Европа.

Император Циншъхуан е създал през своето управление (ІІІ в. пр.н.е.) и най-удивителното архитектурно съоръжение на човечеството - Великата китайска стена (Чън Чън). Със своята дължина от 6900 км тя се простира от границата на Китай с Корея до пустинята Гоби.

Строежът на отделни отбранителни системи започнал в по-древни времена, но император Циншъхуан ги обединил чрез създаването на непрекъсната отбранителна линия. На места ширината на стената стига до 10 метра, а височината - до 15 метра.

Следващите династии разширявали и удължавали Стената, за да достигне действителните си размери. Ние успяхме да се докоснем до това чудо на човешкия строителен гений при заставата “Цзюиюнгуан”, която се намира на стотина километра от Пекин.

Коректният превод от мандарин на китайската столица не е Пекин, а Бейдзин. Името Пекин, означаващо “Северната столица”, е придобило гражданственост, за да се отличава от Нанкин, което означава “Южна столица”.

Днес този мегаполис наброява близо 23 млн. жители и е трети по-големина в Китай след Чунцин и Шанхай. Тук се намира най-големият площад в света “Тянанмън”, който е с площ от 450 дка и може да побере повече от 1 млн. души.

На този площад се намира и мавзолеят на Мао Дзедун. Името на площада означава “Стена на спокойствието” и служи за граница с неповторимия Забранен град, построен от император Юн Ло, трети владетел от династията Мин.

“Пурпурният забранен град” е наречен така поради червения цвят на дворците и факта, че всеки, който в миналото дръзнел да проникне зад високите стени, бил убиван от многобройните стражи.

Забраненият град е строен от 1406 до 1420 г. и е столица на Китайската империя до 1911 г. Градът е опасан от каменна стена, дълга 3400 м, висока 11 метра и широка 8 метра. В него са построени 800 дворци и други 75 сгради, а общо стаите са 9999, защото 10 000 е божествено число и само бог може да притежава толкова помещения. Най-важен в Забранения град е площадът Шъ Дзъ, където се намира Залата на висшата хармония, смятана от китайците за центъра на света.

Срещата ни с ръководството на Асоциацията на китайските писатели ни показа как една държава би трябвало да полага грижи за хората на словесния труд.

Организацията им наброява повече от 11 000 професионални писатели, а администрацията се състои от близо 800 души (колкото са членовете на нашия Писателски съюз).

Всеки редовен член на Асоциацията получава дотации от държавата, за да пише своите творби, без да търси други средства за препитание.

Всяка китайска провинция, петте автономни района и четирите града на централно подчинение имат обособени писателски съюзи, които си взаимодействат с асоциацията, но притежават и своя самостоятелност.

Например Шанхайската писателска организация наброява повече от 3000 членове, а тяхното литературно списание “Нива” излиза в тираж 900 000 всеки месец. Има на какво да научи Китай нашите политици от всички разцветки на дъгата как трябва да се подпомага националната култура и нейните представители!

Един от заместник-председателите на Китайската асоциация е Нобеловият лауреат Мо Йен, който при посещението си в България преди няколко години призна, че като малък е чел разкази от Елин Пелин, когото смята за един от своите литературни наставници.

Разширяването на замразеното десетилетия наред сътрудничество между българските и китайските писатели несъмнено ще обогати и двете литератури, които имат своите постижения в световния процес.

А със своето население от 1 милиард и 380 милиона, с брутния си вътрешен продукт от 11 трилиона долара (четири пъти по-висок от този на Великобритания и три пъти по-висок от бруто вътрешния продукт на Япония), Китай е суперсила, с която би трябвало да се съобразяват всички.

Но най-ценното на Китай са неговите хора - добросърдечни, трудолюбиви, скромни и отзивчиви.

И със сигурност - приятели на България и на нас, българите.