Таньо Клисуров

ДАН КОЛОВ

Триумф на силата - така ме помнят всички -
борец с железни мускули прочут.
Тълпата отговаря по привичка:
„Тренирал е, полагал много труд…”

Но аз си зная: само с труд не става,
щом нямаш по рождение талант.
А пък талантът още означава -
да имаш ум, характер овладян.

Защото самочувствието празно
като корозия ще победи
със времето и тялото желязно,
и славата, добита по-преди.

Обикновена майка ме родила,
но Голиатовците победих -
безстрашно долепих със ум и сила
плещите им до твърдия тепих.

И глас един у мене се обажда,
глас български диктува ми това:
„И мускулите, вярно е, са важни,
но важна е и умната глава!”

РАСПУТИН

Аз, Дяволът, с коварен план ще се промъкна
във организма на омразната държава.
Отвътре ще я разруша, ще я превърна в пъкъл,
макар че кратко ще я управлявам.

С лъжи Русия, с водка и разврат ще атакувам,
додето най-накрая я превзема.
Най-лесно пътят нанагоре май си струва
от спалните на дамите придворни да поемеш.

На тях и ласките на грубите мъже са по-приятни,
а и мистичните теории за естеството.
Съпругите щом завладея, мъжете им пияни, знатни
ще търсят топъл завет под крилото ми.

Лечител съм - и нека казват - самозван. Не съм обиден.
Какво като плешивци прашни стотици книги са изчели?
Мен славата ми е родена сред низините, от които ида.
И силата ми е в това, че имам ясни цели.

Най-кратък път към майката е болното дете,
размеква се сърцето й - дори да е от сплав корава.
Към мен доверието обяснимо ще расте -
Царицата ще ме боготвори, ще ми се подчинява.

A Царят, както в шаха, лесно влиза във капан,
изгуби ли властта над своята царица.
Юздите на държавата, щом хвана в длан,
в мъглата гъста ще я поведа, днес още рехава мъглица.

От нея демоните ще се появят за стръв освирепели.
Разпятия по кръстове върхушка блудна ще кове.
И снегове ще крият гробове след масови разстрели,
и братята ще се намразват не за години, а за векове.

Аз, Дяволът, застрелян подло, ще си отида в кобен час.
Не тържествувайте, че вече на злото е настъпил края.
Предсказвам, че поне с частица ще си остана между вас,
за да довърша свойто дело и Бога ви да развенчая.

ГЯУРОВ

Изпълвах аз сценичното пространство
със фигура и глас неповторим -
гласа на православното славянство.
Дочу ме Папата, видя ме Рим.
Ла скала беше дом за мене дълго,
живях и пях с велики имена
и не забравих, че по кръв съм българин,
че пея и за своята страна.
С любов, пречупена през крива призма,
горещо патриоти се кълнат
и присвояват си патриотизма.
А всъщност ръфат неговата плът.
Аз се раздавах, без ламтеж за много,
бе творчеството моят скромен дял.
И нека времето да преценява строго -
което за България съм дал.
Да, дразнех демагозите изпечени,
с бас заглушавах мрачния им вой.
Защото чу ме благодарното човечество,
аз станах глас и на народа свой.

МЕРИЛИН

Жена без предразсъдъци, която дава нежност -
такава съм на филмовите ленти.
Живеех нявга в сънищата мокри на тинейджъри,
но вкуси от плода на моята любов и президента.
Способна бях да вдъхновя сенатори, писатели, спортисти,
но беше тяхна грешката, че ме боготворяха -
сами превърнаха душата ми по детски чиста
в опасна за имиджа им заплаха.
Те тялото ми искаха от кадрите интимни,
с които в киното до днеска си останах.
Мерилин аз бях - американски символ,
а пък душата ми - за жалост неразбрана.
Упойваха ме с кокаин и определяха цената ми,
но не успяха да ме опознаят.
Аз се надсмях над тъпите инстинкти на тълпата
и красотата си откраднах най-накрая.
Сама прекрачих страшната черта зад битието,
прецаках Холивуд и хепиенда.
Не заслужавахте живота ми и ето -
сега въздишайте по моята легенда!

ЛЕВ ЯШИН

Портретът ми щрихиран е такъв:
каскет, вратарски ръкавици, ръст огромен…
На гръб със номер първи, станах пръв
и сред вратарите. Но днес съм вече спомен.

Под рамката не съм изпитвал страх -
онази рамка с три греди - вратата.
И не оставах в нея. Аз играх
освободен, разчупил правилата.

Владеех с поглед целия терен,
вратарят помощ божия не чака.
Аз имах нюх и в нужния момент
посрещах смело чуждата атака.

В живота сложен същото е, знам:
противникът, когато те напада,
ти носиш свойта отговорност сам,
като вратар - последната преграда.

Тъй на земята родна в тежки дни
ти защитавай всяка педя наша -
това ти завещава, запомни,
вратарят на столетието Яшин.