Драгни Драгнев

Алено и бяло бди над мен небето
и денят усмихнат в пазвите му свети.

Слиза пролет, слънце ходи по земята.
Ален, бял, задъхан вятър шапка мята.

Дума бяга, ляга в песен и нарежда
алени и бели пътища от прежда.

Виж, мушкато кима и звезди сънува -
от прозорче гледа, дълго ги целува.

Нивите пристъпват и звънят на прага,
шумолят и тихо мартеница слагат….

Мартеница… Птица… Полетяло цвете…
Алено и бяло скита в мен небето.