ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Изтичат песъчинките.
А в пясъчен часовник,
знам, няма за годините ни връщане назад.
И с тях потъват всички
омразни и любовни
събития
на този
красив
и грозен свят…
Изтичат песъчинките…
И в циферблата нулев
пристига края точен и края на деня…
И с тях изчезват също и пясъчните кули,
отнесени внезапно от следваща вълна.
Изтичат песъчинките,
през детството събрани,
с младежките ни страсти, потънали край тях…
Животът е часовник.
А пясъчна камбана
ни връща в пръст,
и в сянка,
и в пепелта на прах…
БОТЕВ МАРШ…В НЕДЕЛЯ, 19 ФЕВРУАРИ 2017 ГОДИНА
И пак земята побелява…
След век и половина зими
небето плаче за героя си и днес…
Над София и мен навява.
Апостоле, прости, кажи ми,
къде остана оня скръбен за родината адрес!
Какъв е тоя Луков марш
в деня на Дякона, кажете!
Кому е нужен тоя фарс?
Омраза да държим в ръцете…
Едно бесило носим с вас.
Едно предателство велико…
Не е достойно в тоя час
ненавист пак да ни повика!
И само негова е днес
тук февруарската неделя.
Не бих желал да имам чест
пак глупостта да ни разделя…
Да беше Ботев марш! О, да!
Бих тръгнал с вас и към Бесило.
Васил е глътка свобода
и гордост българска
Васил е…
АПРИЛ 1877 ГОДИНА
Те не бяха от Брюксел,
Ню Йорк и Маями.
Те дойдоха по краткия -
братския път.
Те говореха руски
и бяха славяни.
Тук намериха българска обич
и смърт…
Те не знаеха даже
дали благодарни
ще им бъдем след време
бащи и деца.
Те избраха войната,
а тя е коварна.
Тя безумно убива
съдби и сърца…
Бяха братя по кръв.
Просто бяха славяни.
И под Шипка намериха
своята смърт.
Не дойдоха от Брюксел,
Ню Йорк и Маями,
от Русия дойдоха,
за нас да умрат…
Без да имат дори
и имперска идея,
те се биха до смърт
за славянската чест.
И сега ако ти
си докрай
европеец
ще ги помниш достойно
и утре,
и днес.
БОГОЯВЛЕНИЕ В КАЛОФЕР
Още е гореща песента.
Върху жар нощта балади ражда.
А жените ходят по жарта,
утоляват нестинарска жажда…
Утолете жаждата в света
с българската песен уловима.
И до днес се носи с обичта
дъх на огън и червено вино.
По земята ни отколе е така…
Тука всеки танц е за добро…
А в Калофер в ледена река
с Бог мъже се хващат за хоро.
6 януари 2017 г.
ЗА БЪЛГАРИЯ ИСКРЕНО И ЛИЧНО
ВМЕСТО 21 САЛЮТИ…
1.
Съвсем е друго днес да си човек. Звучат ли гордо истина, лъжа?
Едно и също ли са Скункс и Златен век? Катарзис май за всички тях дължа…
2.
Катарзис и за изборния вот… Катарзис и за вчера и за днес…
Един зачерква личния живот. А друг зачерква думичката чест.
3.
Кой вярата ни вчерашна в добро уби? И без да сме живели в комунизма с вас,
той пренаписва нагло нашите съдби?… Защо у нас доброто само няма власт!
4.
Защо Омразата пребори Обичта? Защо Ненавистта събужда ярък порив?
Защо Амнезия страхотно полетя с невероятна газ, с рекордна скорост!
5.
Защо Безумие докрай ни завладя и сложи Миналото ни ерзац и в скоби?
Кому е нужна тая Свобода, която ражда и отглежда само роби!
6.
Кому е нужна Свободата за омраза и Свободата да живеем без любов!
Защо сега сме други, просто разни? Защо и начинът ни живот е вече нов?
7.
Събуждаме се. Сутрешно кафе налива чаша злоба или завист…
И вдигаме в квартално кафене поредната наздравица ненавист…
8.
На обед - първо, второ и десерт са жълти новини и катастрофи…
Дела, дела и никакъв ефект с поредните дежурни апострофи…
9.
Вечеряме с подобни новини. Отдъхваме с поредните реклами…
Навсякъде край нас - злини, злини. И само светлинка в тунела няма…
10.
Дали доктрината на Алън Дълес е това? Дали е вярна чуждата прокоба!
А иде пролет… Новата трева ще никне ли след тая зимна злоба!?
11.
И само недоволството край нас не утешава общата картина…
Защо? Кога ще е на власт човещината в нашата родина!
12.
Уж бяхме земен рай… Е, рай не сме! Кога ще свърши прехода на Aда?
И бог мълчи… А кой ще донесе така необходимата пощада ?…
13.
Не, не е миналото ни престъпен смъртен акт… Не бяха само лагери, процеси…
Не сме ли в ролите в ненужния антракт? На сцената е друго, друга песен…
14.
И помежду си всеки има друг сюжет. И друга истина за време и посока…
Един изтъркан позабравен стар куплет ни връща сякаш доста по-високо…
15.
Над пошли и безсмислени слова… Над жълти и нецензурни картини…
Това ли е промяната, това, която вече гледаме години?…
16.
След повече от четвърт век сега останаха безпаметни и дати,
и поводи за радост и тъга, и поводи да тачим Свободата…
17.
Не сплетохме лаврови венци за клеветите и за нови псевдожертви !
Не станахме също бежанци от миналото си, от ценности, от клетви!?
18.
И даже референдумите днес са бита карта - виза безполезна…
Не са въпрос на дълг, въпрос на чест, а дума, паднала в дълбока бездна..
19.
Отрекохме герои и борци. Вапцаров вече не четем на глас.
И без огради срещу бежанци, живеем оградени и без власт…
20.
И пак сме чужди. Пак сме наши, наши… И всеки господар - със свои роби…
Играем на стражари и апаши, на русофили и на русофоби…
21.
И вече нямаме алтернатива. Единствен изход май е Терминала…
България полека си отива по новопостроена магистрала…
17 януари 2017 г.
ОМРАЗА БЕЗ ПРАВИЛА
Нови стихове за вярата
Животът не става по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден…
Поете, Моряко,
мечтите са в плесен.
Стихът ти, Вапцаров, е стих забранен.
И твоята вяра!
Днес те я сразиха и без бронебойни патрони,
макар и бронирана здраво в гърди…
И ще санкционират
дори онзи порив и спомен,
че вярвахме искрено в тебе преди!?
Престъпници нови законно отричат
живот на милиони
с престъпни дела…
Заклели се в обич
циници
цинично
засяха омраза без правила.
ПРОТИВОПОЖАРНА ЛОЗАНКА
Не играйте с огъня , момчета,
че земята ни отвсякъде гори.
Сложили ръката на сърцето,
пулса учестен да проверим…
Запълнете малките пробойни
и гасете жар от гняв такъв !
Не е нужно да си единица бойна,
да проливаш непременно кръв!
Не е нужна пирова победа,
а и власт на всякаква цена…
Първи сме в Европа и по бедност,
и по нужната в тунела светлина!…
Егото на всеки не приляга.
Егото е често лош другар…
Първи огнеборецът не бяга
никога по време на пожар!
РЕЛСИТЕ В ХИТРИНО
Релсите, които водят към тунела, а в тунела даже няма светлинка…
Релсите - в мечтите оцелели, в шанса ни да подадем ръка…
Да спасим живот, дете и майка… И човещината да спасим!
Да спасим доброто в нас, макар и тайно,
тайно своя път да продължим…
Релсите, които свършват в тая гара. Гарата последна и за нас.
В нея утрешния ден изгаря с есемеса в най-тревожния ни час.
Релсите, в които дерайлира нашта вяра и взривява обичта…
Релсите, с които в нас умира огънят от мъката в пръстта…
Релсите, които ни отвеждат и намират сигурно смъртта.
Релсите - последната надежда и безсилието наше пред скръбта…
Релсите са пътя ни към края и омесения тук последен хляб.
А хлебарката и до сега не знаят жива ли е още в огнения ад!
Релсите днес в Хитрино познаха по непредпазливост свойта смърт,
но с духа човешки тук избраха силата да продължат…
