Ели Видева

МАРТ

Снегът се рейна - жив паспал,
засипа хромела на дните,
загърна с репризиран шал
зародиш, в калищата скрит.

Калта е повод за живот.
И между свлачища и преспи
покълва бъдещият плод
с предчувствие за есен.

ПУСТИННО ЕХО

Вятърът сънува как
свири с падащи листа,
пее в клони на дърво,
роши птича перушина,
носи злак на есен,
връща мисъл за земя,
вее от живот до вис
и отнася
на душите трепета
като шапка на глухарче.
И не иска да се буди.

ПЕРСЕИДИ

Разпадат се планети и комети,
валят метеоритени прашинки.
Приличат на звезди, а са сълзите
на Космоса за болната Земя,
понесла се към див саморазпад.
Навярно й е нужно малко щастие,
за да не се превърне в пепел…