Красимир Власев

На война не съм бил.
Не лежах във окоп.
Мой другар не загина
от вражи куршуми.
Но видях неведнъж
с ужасено око
как загиват български думи.
Как се целиха в тях
хладнокръвно, от упор -
по канали,
ефири,
екрани…
Слънцето беше
червено от укор,
каквито са живите рани.
Кръвта на езика ни
бавно изтича
от продажност,
невежество,
моди…
Лицемерно с цветя
портрета ви кичат
брате Кириле, брате Методий.