КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Една дата, един тържествен празник - 24 май - са сгрявали с топла светлина сърцата на всички българи от мрачните времена на средновековието, през тъмното и тежко робство до днес.
Имената на св. св. Кирил и Методий са живият символ на българския творчески дух, който е преминавал през много изпитания, но и досега продължава да твори в областта на културата.
Кирил и Методий донесоха светлина за българския народ и обилно я разпиляха всред цялото славянство. Както във всички области, и тук българинът, творецът на културни блага, показа своята щедрост и не затвори придобивките си само за себе си.
Просвета озари славянския свят, за да дойдат времена по-късно, в разгара на най-големия културен напредък, в началото на просветения двадесети век, езикът на Кирил и Методий да бъде преследван и гонен от славяни!
Кога най-после славянството, което носи в себе си свежестта и поезията на толкова векове, славянството, което даде на света Пушкин и Мицкевич, Ян Хус и Христо Ботев, Йосиф Щросмаер и Светозар Маркович, ще намери в себе си достатъчно сили, за да скъса веригите, които му налагат чужди на неговите жизнени интереси сили?
Кога ще дойде денят, когато около имената на първожреците на славянската култура и писменост св. св. Кирил и Методий ще се сгрупират всички славяни, за да заживеят като едно истинско и голямо, изпълнено с братски чувства семейство?
Нека денят 24 май стане ден не само на спомен и прослава, но нека през този ден винаги се правят горещи позиви за сближение и побратимяване на славяните от целия свят.
И нека на тоя ден културните работници от всички славянски страни, които са преките наследници на Кирил и Методий, си дадат тържествена клетва да се борят срещу ония, които все още искат да подтискат славяните.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 7, 22.05.1935 г.
