Марко Марков

хайку

***
Палиш и гасиш
телевизора в къщи
като огнище.

***
Лодка в реката.
Като криле на птица
са двете весла.

***
Прохожда раче
в ручея, но не знае
къде е назад.

***
Скри се в сливата
славеят, после запя -
и тя разцъфна.

***
Много богат е
отдалече дошлият,
нищо си няма.

***
Сбъркани хора.
Търсят в мен огледало,
а аз съм врата.

***
Пълнолуние.
По покривите бродят
очи на котки.

***
Да бе почукал
дъждът по вратата ми,
бих му отворил.

***
Само трева съм,
а в мен гнезди песента
на дърдавеца.

***
Циганско лято.
Дори фенерът цъфти
и плод очаква.

***
Как му отива
жабешкото зелено
на това блато.

***
Чуй ме, любима,
този свят ти отива,
не го захвърляй.

***
Всичко в мен е праг.
Ти. То. Ние. Дори тя.
Но най-вече аз.

***
Тлее жарава
там, над върха непревзет.
Бавно старея.

***
Влюбена луна
рисува в езерото
автопортрети.

***
Дом в планината.
По-висок и по-нисък
от житния клас.

***
Малката гара
посреща и изпраща
само влакове.

***
Как вкусно хруска
като хлебна коричка
ледът. Пролет е.

***
Аз чакам писмо
от теб - значи вече
не съм тук, а там.

***
Щом изгря, любов,
към теб извърна очи
и слънчогледът.

***
Водното конче
кацна на хеликоптер
и се огледа.

***
Храм сред житата.
Хората в тях се кланят,
сякаш се молят.

***
Всеки божи ден
с различен бог осъмва
светът безбожен.

***
Живее хайку,
както семето зиме
в добрата земя.

***
Превръщам се в мрак
и славей запява в мен,
защото вярва.

***
Диви патици
със сняг върху крилете
летят и плачат.

***
В твоята чанта
до всички важни неща -
есенно листо.

***
Каква тишина.
Чува се как въстава
хлябът в нощвите.

***
Лястовицата
кълве кал от локвата.
Водата свети.

***
Камък замества
визитната картичка
кратко и точно.

***
Печално вали,
а каква щура радост
цари в полето.

***
Зимният вятър,
разговарящ с покрива,
скърца със зъби.

***
Водата квака,
а ленивата жаба
притваря очи.

***
И плашилото
може да обича, но
само страха си.

***
Тера пролайва,
пъди човек в съня си,
кой друг да бъде.

***
Огънят гасне
и светват подобно жар
над нас звездите.

***
Дърварят умря.
Трионът ръждясва там,
в стърготините.

***
И хвърчилото
търси небе, което
да заобича.

***
Преди да падне,
водата се изправя
и път избира.

***
Кестенът сваля
ризата си, въздъхва
и се усмихва.

***
Сини върхове
в очите на птицата,
която пее.

***
Детето гледа
тъмната вис и казва:
- Небето цъфти!

***
Може да каже:
„Това дърво е мое!”
само поетът.

***
Не е самотен
върхът, забит в небето -
та той е земя.

***
Радостно шуми
яворът пред моя дом -
кълвачът е тук.

***
Дъжд в олуците.
Плачат или пеят те,
от теб зависи.

***
Ох, колко грижи
имат бедните птици,
а са богати.

***
Вековна къща.
В нея млада е само
еднодневката.

***
Просторът е жълт
не от слънцето древно.
Тиквата цъфна.

***
Дъждът притихна -
отнякъде звънна глас
на кукувица.

***
Капчици роса
върху цвета на шипка.
Не ги пий, слънце!

***
Планинска вода.
Синя е тя, защото
извира от връх.

***
Слънчево утро.
Върху боклука - роса.
Каква красота.

***
Тревата - млада.
Дървото - младо и то.
Само аз - корен.

***
Аз също пея,
но птицата е с крила
и е по-синя.

***
Облакът може
да утоли жаждата,
макар че лети.

***
Под прост дървен кръст
искам утре да легна.
Той знае защо.

***
Стръмна ливада,
мъглива като памет,
тиха като смърт.

***
Водното конче.
От него няма полза
никой на света.