НОЩЕМ
НОЩЕМ
Угасват бавно жълтите очи на къщите,
залени от замаята на черна тишина,
и плискат своята нерадостна вълна
сред мрака часовите полунощни.
Като души стаили в лоното си тъмни тайни,
неутолена жажда на желания, мечти,
целунати от примирението на покоя тих -
заспиват в морна безнадеждност стаите и
сънуват нощните видения на човека,
потънал в бездните на своя сглъхнал сън,
и в него пак изгряват светли небеса
и мислите за радост и за вечност.
Сънят целува къщите, заключени сред самост
и мълчание, спят стаите - о, кой е в тях?
Там някой се топи в сладостна мечта,
или гори в развихрените пламъци
на своята несподелена скръб, в прегръдките
на призраци, от безутеха зла сразен
и рони своите стаени, пламнали сълзи
в нощта, като в безкрайна черна урна.
Или блестят родени в непомътена невинност
молитви и мечти -
о, колко радостен, безгрешен, чист
е примиряващият сън, люлян от херувими.
Или сърцето пак целува горестните спомени
на радости угаснали - печален низ.
Запрели в безутеха до смълчаните стени
на къщите, като бездомници,
под тъмните, угаснали прозорци, дървесата
люлеят черни клони и мълчат.
——————————
в. „Съвременник”, г. 1, бр. 17, 14 януари 1931 г.
ИЗВОР
От земните застинали недра
душата ти и нежността извират
и твойте радостни струи неспирно
оттичат към мечтан безкрай.
Към теб простират трепетни ръце
цветята и разлистените клони
и в твоето прохладно бистро лоно,
заключени като мечти в сърце,
спят отраженията на неща
и радостта на небеса лазурни,
щастливи от безоблачна безбурност.
И паднала над твоя сън нощта
венци от бели призрачни звезди
във глъбините ти неспирно рони,
удавени като лъчисти спомени -
те светят вечни в твоите води.
Мечти и нощи, радости и дни
и златото на есените здрачни
се раждат в светлоструйната прозрачност
на твоите студени глъбини.
И във оковите на леден сън
смразен, недвижен от магии зимни,
заключени спят твойте бистри химни
и сините безбрежни небеса.
И чакаш благодатните лъчи
водите ти прохладни да целунат,
и слънцето, и призраците лунни
да светнат в твоя блян прозрачночист.
——————————
в. „Съвременник”, г. 1, бр. 30, 15 април 1931 г.
Стихотворенията са публикувани под псевдонима А. Вежен. бел. ред.
