ПРОЛЕТ
В събудените клони
на утрото запяват
елени и пчели,
проблясват и се гонят
лъчи в пътеки прави,
нагоре, към орли.
Човешки образ има
полето със тревите
и кротките цветя;
усмихва се незримо
една душа, опита
от чар и красота.
Тя шепне думи сяйни
и сянка не заплита
открития й глас,
тъй както нямат сянка
лазурът и звездите
и слънцето над нас.
Прехласната в почуди,
дали ще ме погледне
земята тоя ден -
да трепнат пеперуди
в гората неизгледна
на моя дух смутен?
Земята в радост плува
край мене, безучастна -
земя без глас и слух.
Вий дълго ще жадувате,
уста на мойто щастие,
око на моя дух.
1930
