Иванка Павлова

Това е творец с толкова разностранни интереси, че e трудно да се каже кое е определящото в житейския му път. За него ще прочетете, че е поет, писател, есеист, преводач, драматург, журналист, политик.

Кой е всъщност Чори? Какъв е преди всичко? Защо насочва усилията си в няколко посоки? Към какво се стреми? Дали наистина почти всичко, което правим през целия си живот, не е опит да се докоснем до другите, да споделим душевния си мир, за да имаме усещане за единение?

Дълбоките и тъмни като нощта очи, в които, струва ми се, крещи някаква недоизречена болка към всемира, вече посивелите коси, дълбоките като бразди бръчки по лицето и сякаш заключената уста на унгареца ми говорят безмълвно.

Но те не ми казват достатъчно. Имам нужда от думите му с цялата им многопластовост и нюансираност, за да ме въведат в светая светих на един уязвим, сложно устроен, упорит в себеотстояването си човек, изпълнен с нежни и деликатни пориви, безкомпромисен в присъдите си, търсещ и неудовлетворен, борещ се и рухващ, обичан и ненавиждан.

Чори изявява себе си преди всичко чрез словото, но и чрез действията си. Кое ще оценим по-високо? Зависи от гледната точка на всекиго поотделно, защото той е разностранна личност със значителни приноси в много области.

Шандор Чори отваря очи за белия свят през 1930 г. в Замой. Родното му село присъства трайно в неговите стихове: с копите сено, с порутените огради, с конете, с мечтите на тъмноокото момче да стигне обитаваните от орлите облаци. Представям си лутането на душата му в големия столичен град с изкушенията, с несбъдналите се очаквания, с горчиво-сладките илюзии на любовта, с приятелските спорове в търсене на нови пътища в литературата, с надеждите за изява, а може би и за слава.

И започват да се нижат годините. Чори пише стихове, работи в авторитетни литературни издания, става драматург в МАFILM, през 80-те години на миналия век е вече изявен дисидент, след промяната е основател на Унгарския демократичен форум и член на ръководството му от 1988 до 1993 г., главен редактор на списание Hitel („Кредит”), а от 1991 до 2000 г. - председател на Световния съвет на унгарците.

В поезията си Чори извървява дълъг път на развитие - от реализма на Петьофи, през метафоричността на Ференц Юхас и Ласло Наги, до оформянето на свой стил, изпълнен с изключителна сетивност, с модерно звучене и сюрреалистична образност. В стиховете му присъстват и детските спомени, и апокалиптичните картини на войната, и любовните изповеди, и трусовете на предателствата, и сливането с простите неща от света, който ни заобикаля.

Аз търся в поезията на Чори искреността, човечността, проникновението, умението чрез магията на думите да изрази неизразимото, да ме накара да му повярвам, без да се стреми да смае с някакви еквилибристики на самоцелен модернизъм. Неслучайно този творец е едно от водещите имена в съвременната унгарска литература.

Шандор Чори е издал над двадесет стихосбирки, над десет есеистични сборника, няколко книги с преведени от него стихотворения, пиеси, сценарии за филми. А и мястото му в обществения кипеж на съвременна Унгария е значително.

Един плодоносен във всяко отношение живот! Той заслужено е удостоен с авторитетни награди: два пъти е носител на наградата „Атила Йожеф”, на Хердерова награда, на Кошутова награда, на голямата награда на името на Янош Аран, на наградата „Унгарско наследство” и др.