УСПЕХЪТ НА ЕДНО НАДГРАЖДАНЕ

Благовеста Касабова

Историческото четиво има дълбоки корени в нашата литература. Началото му идва от „Панонски легенди”, похвалните слова и житията на светците, минава през Възраждането с произведенията на Добри Войников и Васил Друмев, през „Записки”-те на Захари Стоянов, за да стигне до значимите романи на Фани Попова-Мутафова, Стоян Загорчинов, Димитър Талев, Стефан Дичев, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева и др.

Бойко Беленски надгражда тази важна традиция с издадените си три романа за емблематични личности от нашата далечна и по-близка история и един роман за Орфей.

Първата му значима стъпка е романът „Поличба” посветен на делото на Петър Делян, един от най-славните български мъже-воини, вдигнал въстание срещу византийското робство и трагично загинал след потушаването му в тъмниците на Цариград.

Петър Делян е потомък на цар Самуил, унгарски благородник по това време, който живее обграден от разкош и безгрижие в богатото си имение, без да има отношение към поробената, оплячкосана и разгромена от византийците своя действителна родина.

Под въздействието на трима храбри български мъже, той се връща в поробена България и повежда своя поруган народ към въстание. Под знамената на Петър Делян се стичат стотици хиляди български мъже и успяват да превземат голяма част от поробеното отечество.

Но както често се случва в нашата история Петър Делян е предаден от своя братовчед Алусиан и България отново е потопена в кръв, а Петър Делян умира мъченически в една от ужасяващите тъмници в затвора в Константинопол.

Като цяло романът „Поличба” възкресява далечна съдбовна епоха от нашата история, възкресява я с ярки художествени средства и чрез тях от мъртвата пепел на вековете възкръсва един велик българин, храбър, самоотвержен български воин, който проправя пътя на българските бойци за свободата от византийското робство и съживява надеждата, че един ден поробена България ще възкръсне от пепелищата.

Сходен по драматизъм и саможертвеност на главния герой (въпреки отдалечеността на епохите) е романът „Стамболов: воля за държава”. В този роман Бойко Беленски поставя акцент върху сложната и противоречива фигура на Стамболов - революционера, председателя на Народното събрание, регента, министър-председателя, на човека като морал и поведение, като мислене и действие, надникнал и зад хоризонта на деня, характера и качествата му на личност и държавник, упоритата му неотстъпчивост, която в крайна сметка го погубва.

Бойко Беленски стриктно се придържа към историческото време и разигралите се в него драматични - с необратими последици за държавата ни събития и проблеми.

Съдържанието на романа е изключително богато на събития, действия, човешки и политически взаимоотношения, дворцови интриги, политически игрички на заобикалящите Фердинанд жадни за власт интриганти, сопаджии, платени убийци и предатели.

И в този роман Бойко Беленски е добросъвестен летописец, съхранил за българската памет важен за историческото бъдеще отрязък от време - четири години от управлението на Стамболов - 1891-1896 г.

Обемната документална основа на романа е проучена в детайли и е едно от ярките качества на писателя изследовател и е особено важна за достоверното звучене на съдържанието. Обективна е и оценката, която се усеща между редовете за делото на Стамболов, мястото му в историческото време и развитието на младата българска държава.

Извеждайки го на авансцената на българската история, писателят подсказва подтекстово защо години наред - по времето на социализма - този политически колос е бил недолюбван, а и преди социализма също.

Мисля, че силата на въздействие на двата романа, а и на третия, за който ще стане дума, идва от таланта на Бойко Беленски да гради образи - съдбовно обречени, трагични, силни, с изключителни качества на борци и родолюбци.

Както вече казах Бойко Беленски умее да гради образи - живи, плътни, емоционално въздействащи. И в новия роман „Кан Тервел - спасителят” той доказва качествата си на майстор. В него читателят открива внушителната фигура на един от най-великите мъже-държавници в многовековната българска история.

Канът, който не само затвърди името и мястото на младата българска държава, но я постави в цяла Европа, накара най-силните държави да се съобразяват с нея, в дадени случаи и да се боят от нея.

Животът на ювиги кан Тервел преминава в усилия да запази земята на предците си цяла и непокътната, но и да увеличи границите й. Постигнал го е с изключителните си качества на воин, стратег, дипломат, родолюбец и политик.

Градейки в движение и в действие образа на Тервел, Бойко Беленски прониква в духа на епохата - първото хилядолетие на новата ера, в бита, начина на живот, нрави и вярвания не само на българи, но и на славяни, в най-ранните от историческа гледна точка години на съществуването на държавата ни.

На преден план писателят извежда няколко решаващи, съдбовни събития, свързани с оцеляването и разширяването на завоюваните от Аспарух земи.

Първо - в развитието на сюжетната линия е решението на кан Тервел да помогне на византийския император Юстиниян ІІ да възвърне трона си и да го спаси от изгнание. Трудно решение, но мъдро и увенчано с успех, нещо повече от успех - Юстиниян подписва мирен договор и се задължава да плаща данъци, подарява територия, провъзгласява Тервел за кесар.

Разбира се, съвсем по византийски скоро се отмята от договора и повежда войска и флота да завземат български земи, да грабят и рушат, да покоряват. Но той просто не е оценил или е подценил силата на волята за победа и за бран на живот и смърт и качествата на българите и кана.

В знаменитата битка при Анхиало Юстиниян е сразен и едва се спасява с позорно бягство. Описанието на сражението е толкова автентично и въздействащо, че читателят сякаш е сам участник в кървавата сеч. Юстиниян след време отново е свален от трона, сменят се императори и начело на империята вече е Лъв ІІІ. По това време арабите настъпват към Константинопол.

Целта им е да завладеят християнска Европа. Тервел трябва да направи избор - да отговори на пратениците на сарацините - ще стане ли техен съюзник или ще помогне на византийците да спрат арабското нашествие и се спасят от поробване. Изборът е направен без колебание.

Непобедимата на пръв поглед сарацинска войска е разгромена под стените на обсадения Константинопол с прословутата за българите хитрост, но и с помощта на изключителния талант на стратега кан Тервел, на пословичната храброст на българските воини, на обичта към родната земя. Така ювиги кан Тервел спасява Европа от ислямизация. Велико дело, но все още недостатъчно оценено!

Освен велик воин, стратег, дипломат, политик и патриот кан Тервел е и човек и нищо човешко не му е чуждо. Като писател и сърцевед-психолог Бойко Беленски не може да не постави на сцената интимния му живот и най-вече драмата, която бавно и постепенно го погубва. Жестокото отмъстително убийство на любимото му същество - славянката Собеслава, му нанася смъртоносен удар.

Колкото и безстрашен, стоически непоклатим, безмилостен боец, толкова като силно обичащ човек той не може да преодолее загубата. Затова преотстъпва трона на сина си Кормес и приел православната християнска вяра се оттегля в манастир.

От великия, прославения в целия християнски свят ювиги кан на българите, не е останало нищо. В манастира живее като най-обикновен монах, скъсал с външния свят, отдал се на смирение и книжовна дейност - превежда богослужебни книги и хроники. Топи се бавно, кротко и един ден тихо напуска божия свят.

Оказва се, че обкръжението му не приема християнската вяра и начело с неговия син - престолонаследника Кормес, смята, че е изменил на бога на предците Заратустра. Мъдрото прозрение на Тервел за бъдещето и мястото на България в Европа е останало неразбрано и неоценено.

Наследникът му не притежава големия ум и способностите на своя баща, взряния в бъдещето поглед. Християнството е гонено, преследвано след смъртта му и се смята за предателство. По-късно манастирът е изгорен и в пламъците изгаря книжовният му труд.

Огромната значимост на романа на Бойко Беленски не подлежи на съмнение. Той не само възкресява един от най-великите мъже в цялата българска история, не само го издига като спасител на Европа от арабската инвазия, но и пресъздава по художествен път една далечна по време епоха от българската история, като прониква успешно в нейния дух, начин на живот и мислене, на самопожертвувателно родолюбие на далечните ни предци.

Освен значим като художествен факт, романът е и много необходим днес, когато отродяването е видимо и потискащо. Мисля, че всеки българин и всеки учител по история би трябвало да прочете романа и да накара и учениците си да го прочетат, за да осъзнаят младите, че са потомци на велика държава, на велики канове и царе.

Държава - по-велика и по-стара от много европейски държави и да се гордеят, че са наследници на такива славни български държавни мъже.