Валентина Коростельова

превод: Тихомир Йорданов

***
Цигулка от прозореца наблизко
изплака в утринния мраз.
Душа самотна сякаш иска
милувка в този ранен час.

В любов се някому признава
ранено от любов сърце -
тъй както в полет отмалява
безпомощно крилце.

Дали я чуваш - аз не зная.
Но с музиката й ти тръгни,
върви, върви… И тъй до края
на тези наши кратки дни.