Александър Проханов

превод: Литературен свят

На 19 февруари 2017 г., на 94 г. почина руският философ, математик, професор, академик от РАН Игор Ростиславович Шафаревич.

В памет на великия учен

В края на съветската ера съществуваха трима велики дисиденти: Сахаров, Солженицин и Шафаревич. Академик Сахаров стана неоспоримият лидер на демократичното направление, амулет на свободомислието и либерализма, на негово име нарекоха проспект, на който се събираха нашите «оранжисти».

Солженицин не се върна веднага в Русия, изчаквайки как ще завърши превратът от август 91 година. Той седна в триумфалния влак във Владивосток, премина през цяла Русия; посрещаха го с хляб и сол и го короноваха на поста велик писател. И в това си качество, почти неоспорим, той прекара последните години от живота си.

И само на Игор Ростиславович Шафаревич беше отредена съвсем друга участ. Той бе обкръжен от плътния облак на затъмняването. Официалната пропаганда, господстващите либерали не го забелязваха или го наричаха фашист, също както Распутин или Бондарев.

Откъде тази ненавист, това неприемане? Явно, защото Шафаревич организира своята интелектуална и духовна атака не просто срещу конструкцията на съветския строй, не просто срещу неприемливия за него комунизъм, а много по-дълбоко.

Той формулира концепцията за «русофобията» като настроение, господстващо в Русия, започвайки от края на XIX век. Той обвини в русофобия цели пластове от съвременния и предишен либерализъм, казвайки, че чрез неприемането на всичко руско - история, литература, манталитет - се осъществява смазването и унищожението на грамадния народ.

Същевременно с това той продължи и разработи теорията за «малкия народ», който яхвайки малко подвижното мнозинство, го потиска. Тези концепции направиха Игор Ростиславович неприемлив за победилото либерално-демократично направление.

Повече от двадесет години Шафаревич и неговите интелектуални прояви оставаха извън официалното информационно поле. Затова пък през всички тези години той беше несъмненият интелектуален лидер на национално-патриотичното движение.

Шафаревич имаше академичен, аналитичен ум, способен да формулира мисли и чувства, които патриотичните маси носеха в сърцето си, но не можеха да ги изразят в концептуално-безупречна форма.

Игор Ростиславович беше кумир на патриотичните вечери. Когато той излизаше на сцената и много спокойно произнасяше своите формули, залата реагираше импулсивно - скачаше, бурно аплодираше.

Идеите на Шафаревич са абсолютно актуални и плодотворни в наше време. Мнозина мислят, че когато той говореше за «малкия» и «големия» народ, става дума за евреите и руснаците. Възгледите на Шафаревич бяха много по-широки и по-задълбочени. Днес ние присъстваме на агресията на хомосексуалното малцинство, което стремително завоюва света, подчинявайки на своето влияние човечеството. Такова е чувството, че сме в навечерието на хомосексуална диктатура. Това блестящо организирано, снабдено със съвременни технологии, малцинство, притежава влиятелни лобита в политиката, културата, информационната сфера. То предлага на света друг вариант на съществуване и светът, гримасничейки, вопиейки и страдайки, се подчинява на натиска на този «малък народ».

Веднъж на един мой рожден ден, Шафаревич ми подари бронзов кръст и той украсява семейния ми иконостас.

Игор Ростиславович Шафаревич високо, гордо и непреклонно носеше своя кръст през всички тези изпълнени с руско страдание и руски патос, години.

Царство му Небесно!

в. „Завтра”, 19 февруари 2017 г.