Димитър Светлин

Из „Гълъбови равнини” (1981)

РОДИНАТА

Когато няма да имам от нищо спасение,
когато ще бъда и сам, и някак си друг,
когато ще тръгна „за там” безвъзвратно -
тогава ще знам, че в последния миг
над мен една звезда през мрак ще видя,
и тя ще бъде мойта най-висока точка.

Такава е Родината.

ЗЕМЯ И РАЗСТОЯНИЯ

Земя на пътища орлови
и гълъбови равнини,
на разстояния сурови
и на гнезда, ти остани

завинаги, че за окото
на българския древен щит
си твърдина, и всяка кота
е твой юмрук, за удар свит.

ЛУМВАНЕ

Съзреш ли движеща се тъмнина
какво би могъл да направиш.
Какво?
Да се уплашиш.
Да я спреш.
Да се възпротивиш.
И как?

Ти трябва да я осветиш.

РЯДЪК БЛАГОСЛОВ

То бе на четене в далечен град
с поети - кой от кой по-главен.
Всеки според ранга бе представен,
ти - като обикновен събрат.

Какво тук звание и етикет
„заслужил” или пък известен;
как го каза ораторът местен:
Той е… (след пауза) - само поет.

СИЛА

Не ти харесва тоя свят,
че ти си пъпката на нежност.
А той - първичен, грубоват…
И свои мисли ми привеждаш.

Не знам светът какъв е там,
но аз за теб ще имам средства:
кажи, и ще го пресъздам
такъв, какъвто ти харесва.

РАЗМИНАВАНЕ

Всичко туй гордостта ни направи.
Вчера малко ни трябваше вече,
а сега за сърцата корави
близостта е любов отдалече.

ОТГОВОР

И свършиха дълбоките процеси.
Започналото „От” към недостигнатото „До”…
От днеска ти за моето сърце си
разбойник,
като камък за гнездо.