Гюнтер Айх

превод: Боян Ангелов

ФОТОГРАФИЯ

Спомням си смътно чертите,
годината с дата и час.
Реални са само дните,
донесли наслада за нас.

И стъпките замъглени -
сами в тъмнината са те.
Часовник тиктака… В смирение
съзвездието расте.

Невидимо нищото чака.
Покриват ме мислите с креп.
Коси, блуждаещи в мрака,
с отразения спомен за теб.

И звездния вихър понася
модела на твойте коси.
Писмата ти с техния блясък,
сърце, в моя сън пренеси!

Всичко, което ми каза,
с одеало от мрак завих.
Въпросът е куха фраза,
а отговорите спестих.

Моля те, моя далечна,
незабравима…
Искам пак да те срещна,
мечтая пак да те имам!

ОПТИКА

Когато очите отслабват
пристъпваш по-близо,
за да разпознаеш
приятелите си.

Слагаш очила,
контактни лещи поставяш
и различаваш
съвсем отчетливо
чернилката
под ноктите
на враговете.

ВЪЗГЛЕД ЗА СВЕТА

Трябва да попитаме Гъливер
може ли да се живее без отчаяние.
Той живее сред лилипути
и сред великани.
Той смята, че може да се живее.
Всичко е въпрос на израстване,
или въпрос на потискане?
Трябва да попитаме него
или Спящата красавица.

УВЕРЕНОСТ

В Солун
познавам един, който ме чете,
и още един - в Бад Наухайм.

Двама читатели имам!

ОТ ЦЯЛОТО ЩАСТИЕ

От цялото щастие
остават само два папагала
в телефонната кабина.
Разговора може да продължи
всеки,
който има право
и достатъчно монети.
Мен ме напуска паметта
и забравям своето име.
Сивотата на папагалските пера
невъзможно ми е
да опиша.