Александър Проханов

превод: Литературен свят

ГИВИ - Герой на Донецка Народна Република (2015), полковник от армията на ДНР (септември 2016). Командир на батальона «Сомали»./ Свободна енциклопедия

Убит е Гиви. Убит е не в открит бой, убит е в гръб, тайно, както убиват злодеите. А Гиви беше доблестен боец и воин на открития бой. Той, както и много негови приятели от първата възхитителна руска вълна на въстанието в Донбас, олицетворяваше идеята за свобода, воля, стихия и победа.

Като командир, като личност той се роди в сиянието на «Руската пролет», която даваше огромни надежди, огромни придобивки. И такива опълченци бяха немалко.

Те носеха в себе си слънчевата светлина, сила, безстрашие, безгрижност. В тях беше музиката на онази революция, музиката на донбаската пролет. После един след друг те си отиваха, убиваха ги. Няма го вече Моторола, взривиха Мозговой, дойде ред и на Гиви.

Тези звезди угасваха една след друга, и Гиви - една от сияещите и, уви, сега вече угаснали звезди. С неговото изчезване завърши ерата на народното въстание, завърши ерата на стихията. Донбаската съпротива придобива друг характер - суров, продължителен, твърд.

Новата фаза на войната, която се води и която още предстои, изисква вече други командири. Свършва гражданската война, започва Отечествената война. И, разбира се, на мястото на падналите дойдоха и ще идват други герои. Герои на новата съпротива, на нови ветрове.

Затова смъртта на Гиви за всеки от тези, които го познаваха и обичаха - и за мен самия - означава тъжен край. Нещо се затвори, нещо свърши. Завърши за всеки от нас, хранещ много илюзии, много чудодейни надежди.

Илюзиите със смъртта на тези велики хора свършиха, но вместо чудодейните и вълшебни надежди остава могъщата и мощна надежда за неизбежността на Руската победа в Донбас, а и по цял свят.

——————————

в. „Завтра”, 8 февруари 2017 г.