Александър Гочев

Ако глобализация, либерализация, евроинтеграция  не са в състояние да защитят собственото ти семейство и опропастяват бъдещето на държавата като съсипват образованието - да вървят по дяволите.

Още повече, че и трите понятия нямат на практика нищо общо с канонизираната от тях демокрация.  Глобализацията успя да покаже ако не друго, то очевидната  необходимост преди всичко от „суверенни” мозъци. Ако искаш своя държава - построй си я! Никой няма да направи това за тебе.

Последни статистики покрай поредният 47 Световен икономически форум тази година в Давос показват, че 8-те най-богати хора  в света печелят колкото долната половина от населението на Земята по скалата на доходите (около  3.6 милиарда души).

Такава икономическа поляризация  води до експлозивна социална „смес”, която не може да води до нищо добро. (Виж: https://www.rt.com/news/373786-wealth-gap-oxfam-report/).  Причината  е лобиране на правителствата от представители на корпорациите, осигуряващи тесни връзки между бизнес  и политика, облагодетелстващи  преди всичко супербогатите за сметка на всеобщото добруване и намаляване на бедността.

Става вече пределно ясно, че глобална цел на обществото не може да бъде личното облагодетелстване.

Оттук в частност следва и необходимостта от некомерчески подход към образованието и фундаменталната наука (основа на всякакви технологии), която често работи  в 30-40-годишна перспектива и от която е абсурдно да се очаква бърза икономическа изгода.

Високо ниво на образованието и планомерното развитие на фундаменталната наука в която и да е страна е абсолютна необходимост, обезпечаваща преди всичко суверенитет и национална безопасност в смисъл на потенциална способност да се реагира адекватно на нови, в момента неизвестни, “големи предизвикателства”.

Трябва де се подчертае, че става въпрос преди всичко за самото съществуване на държавата като такава, да не говорим за нещо повече, например,  благоденствие на населението й.

Трагичната липса на какъвто и да е потенциал от този вид се демонстрира  преди всичко от състоянието на истински погром на образованието и науката в България след 1989 година. (Ограмотителни курсове за студенти!!!  Повсеместно! Необходимо ли е изобщо да се правят анализи и да се търсят  каквито и да са други доказателства?).

Очевидно е, че без сериозни социални преобразования доминиращата вече у нас гешефтарската прихология обрича страната ни да се мотае в опашката на прогреса.

Пренебрегната е не само фундаменталната наука -  у нас липсва развита национална високотехнологична промишленост. Без нея,  т.е. чрез „откъсване от производството”, научно-технологичен прогрес не може да се осъществи и напразните усилия, в най-добрия случай, водят само до обогатяване на задгранични субекти - страната  се превръща в донор на квалифициран човешки материал  поради факта, че собствената икономика е невъзприемчива към иновации и препрятства тяхното практическо прилагане.

От 1989 година насам в България не само се руши материално-техническата база на науката, но се извършва нещо фундаментално по-лошо - непрекъснато се снижава качеството на човешкия материал поради неотклонната деградация на системата на образованието, със стратегически последствия, които не могат да се коригират бързо.

Оттук, поради липса на каквато и да стратегия, кампанийния характер на всякакви преобразования, които не могат да преживеят и един правителствен или министерски мандат.

Условие от първостепенна важност е да има координиращо държавно звено за реализиране на дългосрочна национална политика за научно-техническо развитие на страната с прецизно отделяне на финансирането на образованието и на фундаменталните научни изследвания от всички останали с приложен и инженерен характер.

Звено с мандат, независещ от периодичната смяна на правителства и министри,  осигуряващо финансиране като процент от държавния бюджет по европейски стандарт, изискващо по закон най-строга отчетност пред държавата на всички участващи научни организации и университети.

Без такова държавно звено всякакви “реорганизационни” планове са обречени на тотален неуспех, оставайки погребани в държавните архиви заедно с всички предходни.

Българската армия по идея отговаря, най-общо казано, за националната безопасност. Пренебрегването на образованието и науката в една страна  води до такава деградация на нейния интелектуален елит, осигуряващ  кадри  за управлението на страната  (политически, военни, икономически,  производствени, и т.н.), че страната де факто се самопоставя под тотално външно управление (интелектуален протекторат) и без пушка да гръмне.

Сравнете сега състоянието  и финансирането  на  образованието и науката  у нас с това на армията.

Друго очевидно условие е, че суверенна държавна политика не може да се прави с чужди пари. Пример: пари на Сорос, финансиращи НПО-та в голям брой държави, чието влияние се насочва главно към ключови позиции в управление на образованието, медиите и културните организации на дадена нация.

Не е голяма изненада, че унгарският министър председател  съвсем наскоро пледира  да се „изметат” от страната всички НПО-та поддържани и отчитащи се така или иначе пред знаменитият им сънародник Шорош Дьорд. (http://www.standartnews.com/mneniya- analizi/s_pari_na_soros_ne_se_pravi_balgarska_politika-347637.html).