ПЪРТИНА
ПЪРТИНА
Срещу вятъра крача,
пред мене -
нито път, ни пъртина личи.
Губя сили,
снегът - до коленe.
А далече селцето мълчи.
Но шейна ме настига сред мрака
и… за миг профучава напред.
Та защо се не спря, не почака,
не видяха ли пътника клет?
Бяха двама
и млади навярно,
женски смях
и въздишка на мъж -
ето всичко,
което ме парна
и потъна в дола изведнъж…
Да се сърдя ли?
Влюбени бяха,
по-добре им е тъй - насаме,
любовта си е винаги плаха…
Ала те две следи очертаха,
като релси извити пред мен.
Слабостта ми несетно премина.
Колко леко краката вървят,
любовта щом ти прави пъртина,
любовта щом чертае ти път…
ТРУДНОТО
И всеки факт е с две лица,
и всяка вещ е с двойно име.
Очакваните чудеса
остават все неуловими.
Неспирно стържат те с пили
раздели, срещи, отчуждения
и всяка мисъл те боли
от чуждите превъплъщения.
Светът е толкова голям
и толкоз пътища са слепи,
че трябва в себе си и сам
да го поемеш в чисти шепи,
да го оголиш като плод
от пошлости и от апатии,
макар в един тъй къс живот
да превъзмогнеш сто разпятия…
ПАНАИР
Надпревара, надпревара,
всеки бърза и крещи.
Тая гледка стара, стара
все те плаши, казваш ти.
Много белези от лакти
имат нашите души
и до днес се чудя как ти
от мечти не се лиши.
Здраво ми хвани ръката.
Трудно ще ни бъде тук.
В тоя свят от непознати
накъде един без друг?
В тая луда надпревара,
в тоя хаос от коли,
заразени от поквара
ний до днес не сме били.
Нека трезво да погледнем
да си кажем насаме:
все надире, все последни -
уязвени ний не сме!…
ЧОВЕКЪТ И МОРЕТО
Морето е безкрайна бездна,
неразгадан и сложен свят,
там коренът на всичко чезне
и си остава непознат.
Белязани от шамандури,
мълчат опасните места,
където в мрак се раждат бури
и се изпробва смелостта.
Да, има забранени зони
и има чисти плитчини -
защо неясното да гониш,
по плитчините премини!
Там няма страхове, съмнения,
там всяко камъче личи
като изцъклени, студени,
спокойни рибешки очи.
Вълничка на брега се плиска
и нишка пенеста преде.
Спокойно влез. От теб се иска
да знаеш само докъде -
да си внушиш, че не големите
себични страсти ни гнетят,
че посред мнимо безпроблемие
спокойно дните ни текат…
