Павел Иванов Генадиев е роден на 10./23. 06.1873 г. в Битоля в патриотично и културно семейство. Дядо му митрополит Генадий Велешки и баща му Иван Генадиев са дейци на черковно-националната борба. От 1880 г. живее в Пловдив. Учи в класното училище, което завършва през 1891 г., участва в културния и обществено-политически живот на града. Дирижира гимназиалния и църковен хор, основава и дирижира други два хора, участва в любителски театрални представления, сътрудничи с преводи, статии и дописки на в. „Балканска зора”, „Новини” (Цариград), на сп. „Светулка”, „Искра”, „Библиотека”. През 1895-1897 г. е учител в Лозенград и Мустафа паша (Свиленград), занимава се с родолюбива културно-просветна и революционна дейност. Член на ВМОРО от 1895 г. Създава революционната организация в Одринска Тракия. Затворен (1897), съден и изгонен от пределите на Турция. През 1902 г. се установява в София. Основава и издава сп. „Библиотека” (1902-1909), „Художник” (1905-1909) и „Поука” (1906-1909). Участва в подготовката на въстанието в Одринска Тракия (1903). Редактор е на в. „Македоно-одрински куриер” (1903). След 1909 г. се отдава на обществено-политическа и стопанска дейност. Народен представител. През 1916 г. е осъден на две години затвор, тъй като се противопоставя на участието на България в Първата световна война на страната на Германия. Редактор на в. в. „Българска независимост” (1908), „Воля” (1918-1920) и „Народно единство” (1923-1927). Автор на книгата „Своеволията и престъпленията на чуждестранните банки в България” (1933). След Втората световна война се обявява против предаването на Пиринска Македония на Югославия. Превежда пиесата „На дъното”и 20 разказа от Максим Горки, разкази от Чехов, Тургенев, Л. Андреев, критически статии от В. Белински и Д. Овсянико-Куликовски и др. Пише публицистика, спомени за политически и културни дейци. Умира на 10.07.1959 г. в София.

Публикации:

Преводи:

Михаил Лермонтов - ВЪЛНИТЕ И ХОРАТА/ брой 91 януари 2017

Семьон Надсон - НЕ КАЗВАЙТЕ…/ брой 97 юли 2017

За Павел Генадиев:

СИЯНИЕ С ТРЪНЕН ВЕНЕЦ/ автор: Георги Гривнев/ брой 94 април 2017