ВЪЛНИТЕ И ХОРАТА
превод: Павел Генадиев
ВЪЛНИТЕ И ХОРАТА
Вълните се плъзгат едни подир други
със плясък ту шумен, ту глух;
и хора, мравуняк, нищожни и груби
минават един подир друг.
По-скъпи са воля и мраз за вълните
от пладнешки знойни лъчи;
а хората искат души… пък душите
по-ледни са в тях от вълни!
***
Тя пее ли - гласът й затрептява
кат страстните целувки, кат лучи;
погледне ли - небето засиява
във нейните божествени очи.
Върви ли тя - и всичките й движенья,
промълви ли - и милите уста
тъй пълни са със чувство, с изражене,
тъй пълни са със дивна простота!
И МЪЧНО Е, И ТЪЖНО Е…
И мъчно е, и тъжно е, и няма ти ръка кому да подадеш
в минути на душевна страшна тегота…
Желания!… Каква ли полза вечно и напразно ти желания да щеш!…
… А пък летят годините на младостта!
Да любя!… но кого ли пък?… за малко време - то не струва си труда,
а вечно да се люби тук е невъзможно.
Погледнеш ли във себе си? - от миналото там веч няма ни следа,
и радости, и мъки - там е все нищожно.
А страстите защо ли са? - там рано или късно сладкий призрак блед
изчезна ще, кога разсъдък заговори;
и тоз живот погледнеш ли с внимание студено ти всъде, навред,
играчка пуста, глупава ще ти се стори…