Петър Горянски

Нашият народ не умее да тачи своите духовни водачи приживе. Той не намира за нужно дори да се поклони пред техните останки, когато скъсат нишките си с нас, живите.

Тая констатация направихме още веднъж преди няколко дни на погребението на проф. С. С. Бобчев.

Покойният Бобчев не беше случаен човек в нашата наука и обществен живот. независимо от неговите убеждения, с които не всеки беше съгласен, той има редица заслуги за изграждането на младата българска държава.

В името на действително ценното и трайното от неговия живот и многообхватна дейност трябваше да се прояви по-голямо внимание към неговата смърт.

Това трябваше да разберат ако не други, то поне хилядите възпитаници на Свободния университет, чрез който те добиха своето добро място в чиновническата йерархия.

Но те предпочетоха да останат на топло в канцелариите си, въпреки че за тяхното положение не малка заслуга има покойният проф. С. С. Бобчев.

в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 482, 25.09.1940 г.