Стефан Бобчев

Професор Стефан Савов Бобчев е роден на 20.01/02.02.1853 г. в град Елена. Обществено-политически и просветен деец през Възраждането - учи във Военната медицинска школа в Цариград (1868); сътрудник в цариградските възрожденски вестници; секретар на Първото българско печатарско дружество „Промишление” (1871); председател на „Македонска дружина” (1873); редактира заедно с Драган Цанков сп. „Читалище” (от 1874), а от 1875 г. - в. „Ден”. Емигрира в Русия и след това в Румъния (1876), където редактира в. „Стара планина”. Чиновник в Търново при Временното руско управление (1877). След Освобождението е студент в Москва в Юридическия факултет (1878-1880) и сътрудник на руски вестници. Председател на Окръжния съд в Пловдив (1880). Един от организаторите на Научно-книжовното дружество и редакторите на сп. „Наука” (1881). Редактира от 1882 г. в. „Марица”. Народен представител в Областното събрание (1883). Директор на правосъдието в Източна Румелия (1884-1885). Интерниран в Елена (1885). Адвокат в Пловдив (от 1886). Емигрира в Цариград и Русия (1886-1889). Основава с Д. Маджаров сп. „Юридически преглед” (1893) и „Българска сбирка” (1894). Народен представител (1894). Преподавател в СДУ (1902). Председател на Славянското дружество в Москва (1903-1904). Министър на народното просвещение (1911) и народен представител в V ВНС. Пълномощен министър в Петербург (1912- 1913). Професор в СДУ (1913). Народен представител (1913). Директор на основания по негова инициатива Свободен университет (1920-1935). Член на БКД и БАМ и на чужди академични дружества, институти и др. Автор на много научни и научно-популярни трудове и на студии и статии (в. „Славянски глас”, „Мир”, „Марица”, „Стара планина”, „Славянски вести”, „Българска сбирка”, „Юридически преглед” и др.). Псевдоними и прозвища: Стефан Павлович; С. Славкин; С. Бежан; Граф Буки; Звездан; Кака; Стар дипломат; В. Стойков. Умира на 8.09.1940 г. в София.


Публикации:


За Стефан Бобчев:

ЕДНО ПОГРЕБЕНИЕ/ автор: Петър Горянски/ брой 91 януари 2017