Павел Телчаров

Тодор Ценков - „Кокичето сред тропиците”, роман, София, 1934 г.

След Борис Шивачев, който пръв разкри на нашата публика екзотичната омая на Испанска Америка, Тодор Ценков е вторият по ред, който ни дава едно правдиво изображение на живота в тая част на света, отгдето той е извлякъл непосредствени впечатления и идеи.

Тодор Ценков, познат вече на нашата публика с романа „По света за хляб”, развиващ се в една екзотична рамка, в новия си роман-повест „Кокичето сред тропиците”, ни пренася пак в същата атмосфера на Южна Америка, в живота на българските емигранти, пребиваващи там.

Историята на една женска душа - Тинка е правдив. Епилогът на тази история е потресающ в своя сдържан трагизъм, над който витае споменът за някогашната красива и съблазнителна жена - истинско галено дете на природата - превърната днес в развалина или в машина за удоволствия.

Човекът, който някога лудо я е обичал, я среща в едно кабаре, гдето най-сетне той може да „я има”. Той прегръща не една красива жена, а само спомена за някогашната красавица, за която е копнеел, спомен, който не му позволява да види реалността: „… в огнените ръце, увехналото тяло на жената добива овал и еластичност. Смъкнатото лице и хлътнали очи му се струват като в онова далечно време - цъфтящи от здраве, излъчващи радост и слънце…” (стр. 75)

Импресионистичният маниер на автора, неговият напрегнат и динамичен език допринасят за художествения ефект.

в. „Литературен глас”, г. 6, 17.06.1934 г.