Борис Наков

„Клюката”, хумористични разкази от Райко Алексиев, София, 1935 г.

Райко Алексиев е добре познат на читателите. Безспорно той притежава доста положителни качества на писател-хуморист и като такъв днес е един от най-талантливите.

В него сполучливо се допълнят белетристът с хумориста - и благодарение на това съчетание той успява да построи множество разкази и фейлетони, в които се виждат наблюдателното око на журналиста и тънкия усет на писателя.

В последната си книга „Клюката” Алексиев е събрал част от излезлите негови работи в „Щурец”. Да ги наречем разкази (в обикновения смисъл на думата) е погрешно.

В тях елементите на разказа и на фейлетона навсякъде се смесват, като на места преобладават първите, а на места - вторите. Но Алексиев не се придържа в строгите литературни правила, а твори свободно, водим, преди всичко, от стремежа си да вложи повече живот и хумор в работите си.

Като четем, напр. „Курортно писмо”, ние не се питаме дали това е разказ, фейлетон или друг литературен вид, а търсим да открием хумористичния нерв в четеното. Този именно „нерв” Алексиев вмъква във всичките си работи.

Затуй читателят се смее съвсем непринудено и следи с жив интерес перипетиите, в които изпадат героите на Алексиев. Тия последните са обикновени хора със също така обикновени грижи и желания.

Но Алексиев им способността да оживява и най-прозаичните случки и да намира в тях изобилен хумор. Смъртта напр. на героя от разказа „Опасни роднински връзки” послужва за материал на един от най-хубавите разкази.

Самия герой Алексиев наименува „покойника”, влагайки в тая дума хумористична нотка. Героинята на друг разказ носи името Мери Клюкерсон; по тоя начин, още в самото представяне на героя добиваме представа и за неговия характер.

Изобщо Алексиев използува всички средства, които могат да му послужат за създаването на един разказ, напоен с хумор. Но хуморът сам по себе си за Райко Алексиев не е единствената и крайна цел.

Чрез него той напада, сипе подигравки, изнася на показ човешките слабости. Това повишава стойността на неговите разкази.

Защото хумор, лишен от дълбочина, е безсмислен и блудкав. Райко Алексиев пише здрав, облъхнат с човещина, хумор.

в. „Литературен глас”, г. 8, 19.02.1936 г.