Калина Малина

За детска драма у нас още не може да се говори. Нямаме ние детска драма, която да ни разкрива характери, стремежи, стълкновения на мечтите с действителността - целия душевен мир на малките. Опитите, правени напоследък, подготвят пътя на тази драма.

Един значителен опит са четирите пиески за деца: „Завистливият побратим”, „По неволя крадльо”, „Кой яде сладкото”, „На аероплан”. „Завистливият побратим” е драматизирана народна приказка.

Авторът им К. Мутафов ни показва какво образно богатство се крие в нашето народно творчество, каква широка фантазия, какъв богат материал за пиеска.

Двама побратими решили да делят и скърби, и радости, и бедност, и богатство, но единият от тях, трудолюбив и стремящ се винаги към доброто, другият - мързелив и завистлив. Народната приказка завършва винаги с победа над злото и възтържествуване на доброто. Тъй свършва и пиеската. Завистливият побратим бива затрупан в кладенеца с животворяща вода от дяволите.

Дяволи, ангели, цар, царкиня, царедворци - това са другите действащи лица от рая, ада и земята. Тъкмо според детската фантазия. Приказката е добре избрана. Тя действа направо на сърцето и облагородява, което трябва да бъде едничката цел на детския театър. Също така добре е разработена. Личи си майстора. Само разказът на Добрил във второ действие би трябвало да се изхвърли.

Децата търсят винаги ново, те не обичат повторението. В приказките то съществува, защото се иска по-голямо въображение от слушателя, но на сцената е излишно. К. Мутафов знае как да се избегне то, за да се влее още по-голямо разнообразие в пиесата.

Другите пиеси ни представят герои деца. Тъй както са написани, те могат да се играят само от деца. Ролята на родителите също трябва да се изпълни от деца, а не както казва авторът - от възрастни. Възрастните биха стеснявали малките артисти, които трябва да се проявят и като бащи, и като майки, и като баби и дядовци. Няма нищо по-мило от малко момиче, което се старае да имитира говора и движенията на баба си.

Трябва да се даде свобода на детето да се прояви. Само в такъв случай ние бихме могли да говорим за детски театър. Наивен ли ще бъде, карикатурен ли ще бъде, той ще си остане чисто детски.

Само тогава ние ще можем да говорим за деца артисти, каквито в Русия има със стотици.

Пиеските на К. Мутафов са достъпни и за градски, и за селски деца. Те могат да се играят във всяка по-голяма стая, във всяко училище. Препоръчваме ги на учители и родители.

в. „Литературен глас”, г. 1, 9 юни 1929 г.