Панайот Чинков

Половината от нашия обществен и културен живот протича всуе. Негодни да създадем нещо конкретно, реално и трайно, ние гоним суетни химери и се задоволяваме с фрази, които нямат никакво съдържание.

Ние, в повечето случаи, нямаме съзнанието за личната отговорност, която имаме към изграждането на родната култура и към правилния развой на българския обществен живот. Затова пък много често се среща по вестници и списания изразът: да се проникнем дълбоко от съзнанието, че…

Чувството за дълг е, също, една от онези добродетели, които са сравнително много слабо развити у нашето общество. Затова пък много често ще чуете фразата: дълг се налага на властта…

Безкрайна е редицата на онези граждански добродетели и културни качества, които ни липсват, но за които сме си създали по една празна фраза, употребявана винаги по адрес на трети лица. Това изобилие на празни фрази ни се струва знаменателно. То е белег на творческо безсилие.

Белег е и на едно манкиране от личния дълг, което, за да се прикрие, избира широкия гръб на обществото. И стоварва върху това общество всички изисквания, които отделната личност не е изпълнила, хвърля върху него вината за всички пропуски и грешки, които са дело на отделния индивид.

Трябва да пожелаем да изчезнат по-скоро от нашия език празните фрази, защото само тогава можем да бъдем сигурни, че у нас се твори истински.

в. „Литературен час”, 27.11.1935 г.