Ли Бо

превод: Красимира Василева

СТРУЯЩИТЕ ВОДИ

В струящите води
есенна луна.
Във езерото южно
покой и светлина.
И лотосът реди
за мене нещо тъжно,
че и душата ми сега
е пълна със тъга.

ГЛЕДАМ ВОДОПАДА В ПЛАНИНА ЛУШАН

Зад сиво-синята мъгла
лъчите залезни горят.
А над планинските била
се спуска водопад.
От здрачни висоти летят
искрици над гората.
И мисля, Млечният ли път
пропада днес от небесата?!

***

Всички ние сме смъртни. И кой
не желае утехата на виното?

Спомни си предците, друже мой -
те отдавна от света си заминаха.

НА ВЪРХА НА ПЛАНИНАТА

На върха на планината,
в изоставения храм през нощта
с ръката си докосвам звездите.
Боя се да говоря високо -
не искам със земни слова
да смущавам покоя
на небесните жители…