ПО ВОЛЯТА НА СЪРЦЕТО
Ще ми се да кажа няколко думи за новата стихосбирка на Павлина Павлова “Образът на щастието”. За поетесата образът на щастието е Любовта.
Голяма част от лиричните късове са емоционално изповедни, въздействащи като преживяване, независимо чувството към кого и какво е отправено - любов, родина, природа, живот.
Отражение са на дълбоко вникване в човешките взаимоотношения, в света около нас, красотата и грозотата, съпътстващи дните ни, за да превърнат отражението в естетическа позиция на внушенията й - нравствени и емоционални.
Поетесата е особено чувствителна и ранима, когато усеща с изострените си сетива разминаванията между доброто и злото, мечтаното и реалността, жаждата за красота и огрубялата действителност, ширещото се безразличие и безсърдечие.
“Все по-жесток, забързан, зъл светът осъмва
и мигом лоши новини скандално гръмват.
До вечерта ще се тресе, ще стене тихо,
ще скърца зъби уморен, но уж усмихнат.
По улиците на вълни се движи в трафик
и всеки крачи устремен по своя график.
В ръка с мобилен телефон, в уши - слушалки,
очите - вперени в екран… Големи, малки
са омагьосани в една реалност друга,
в изкуствената светлина ще се изгубят…
А нейде там, извън града, съвсем наблизо,
над престарялата гора звездите слизат.
Те търсят влюбени очи, но там е пусто…
Различен свят. Без чудеса. С фалшиво лустро.”
В любовните стихове на поетесата думите идват направо от сърцето. Изпълнени са с дълбоки чувства, с копнеж за споделеност и щастие. Поетичният образ на щастието е пресътворен в прочувствени с изповедността си стихове. Примерно, стихотворението, дало и заглавието на книгата:
“- Какъв е образът на щастието? - ти ме питаш.
- Не знаеш ли? - Започвам да заеквам от възхита: -
То, щастието, е такава радост за душата,
криле й подарява, пуска в нея светлината.
- Това го знаят всички! Образ нарисувай само!
Да бъде ясен! Сигурно вълнуващо голям е?
- Хм, образът на щастието? Хвана ме натясно.
Един-единствен образ няма. Трябва да е ясно,
че щастието може да е с форма, цвят и думи,
да е изпълнено с финес, дори да е безумно…
От дребен жест, букет с цветя и SMS-ът кратък,
с любов прошепнати слова, една целувка сладка -
до вричане в обет свещен, деца и тъй нататък,
до всеки час, до всеки миг със своя отпечатък…
Търси го в дребните неща, и в чувствата, в мечтите.
Със всеки нерв го изживей, за образа не питай!
Бълбука с жива топлина и те изпълва цяла -
не знаеш как, но всеки път в теб радостта запалва.”
В стихотворението “Решение” пък можем да се докоснем до “Аз”-ът на авторката - освободен от всякакви светски окови, волен, светъл, пълен с любов, с озарение и топлина:
“Когато секне сетният ми дъх,
душата ми ще полети нагоре -
към облаците,
към дъгата пъстра,
към тътена гневлив на леден дъжд.
Ще бъда вече само волен дух.
Ще чувствам, без да мога да говоря.
И ще се рея, и любов ще търся,
и ще се влюбвам страстно изведнъж…”
В “Образът на щастието” Павлина Павлова изповядва, че не иска да живее и твори под натиска на никакви писани закони и фалшиви нравствени формули, а само по волята на сърцето си.
