Йордан Стубел

Поетичното дело на Чичо Стоян трябва да се мери с особена мярка. Не от хубаво написаните стихове иде неговият чар. Не е силата му в сполучливия стихотворен израз, с красивата дума, в музиката или в ритъма на стихотворението.

Откъде идва тоя негов чар и отде е силата му, за да направи дори най-слабото негово стихотворение по-близко до сърцето ви от много сполучливи, дори технически издържани стихове на мнозина млади детски поети?

Кое кара тъй дълго да се помнят песните на Чичо Стоян, а да не може да се запомнят по една дума от „сполучливите” стихове на нови поети? Каква магия крие в себе си той, за да живее днес едновременно в бащата, синовете и внуците?

Какво ни кара да не спираме над случайната грешка в ударението на думата, в нарушения израз, в монотонната ритмика, което сами не можем да си обясним, а го изживяваме и запомняме.

Това неуловимо и необяснимо е най-простото нещо, онова, което не се нуждае от натруфена реч, от акробатска техника, от излишни епитети и прилагателни - то е топлото сърце на Чичо Стоян, оная жива струя, която се влива във всяка негова дума, в движението на речта и оттам минава в нас.

Вие го чувствувате зад всяка песен все същия, добър към всички, пълен с обич, еднакво нежен и към децата, и към птичките, и към цветята.

За него всичко е живо, дори изсъхналите клони на есенните дървета и окапалите им листи, и камъните под тях - към всичко Чичо Стоян се приближава с любов. Него всички го знаят, дори птичките го знаят, те го наричат „чичко, чичко!”

Ето в това е неоценимото богатство на неговото сърце и поетическото дело на Чичо Стоян. И когато вярното му чувство подскаже поетическия образ, песента на Чичо Стоян зазвучава с такава простота, с каквато би я изпяло едно дете.

Ето защо децата тъй обичат песните му и тъй лесно ги помнят. Мнозина писаха за него. И никой никога не се е спирал на недостатъците му.

Защото за нас те не съществуват, защото Чичо Стоян се раздаде на хиляди части и остана във всички ни с нещо живо и истинско. Зад него и извън него нищо не ни интересува, то ни връща към детинството ни и изравя в дъното на сърцето ни ценностите, които в нас не са умрели.

И когато днес празнуваме юбилея му и знаем, че е жив между нас да даде и на най-младото поколение онова, което даде нам, ние не знаем как да му благодарим. Той е тъй скромен и тъй малко дига шум около името си.

Може би наистина птичките знаят повече за живота му, отколкото ние, и повече пъти са го наричали „чичко” от нас.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 2, 21.12.1929 г.