Благовеста Касабова

С новата си книга “Комитата от Дряновския манастир” Павлина Павлова поставя наболели проблеми за личността и общественото мислене, за историческата памет и отношението ни към миналото, разрушаването на исконни, национални и човешки ценности.

За епопеята на четата на поп Харитон и Бачо Киро в Дряновския манастир са писали историци, изследователи, писатели - като за един от най-величавите върхове на Априлското въстание, за “пиянството на един народ” и жестокия погром.

Художествено-документалният роман на Павлина Павлова е за трагиката и безсмъртието на деветте денонощия на четата, поела пътя на саможертвата за свободата на Отечеството. Построен е върху две водещи линии: подготовката на четата и осъзнатата й готовност да се бори до смърт за националната свобода, и фактологически сведения - хроники, справки от архивите, фрагменти - допълващи съдържанието на събитията и намесата на вътрешни и външни политически сили, оказали съществено влияние върху развоя на въстанието и драматичните последици след потушаването му.

Идейно-художествената цел на авторката е да възкреси името и подвига на своя пра-прадядо, четника Йордан Парцалев, и чрез неговия саможертвен живот да изгради събирателен образ на поборника за националното ни освобождение, а чрез протеклите жестоки събития да пресъздаде художествена картина на епичната битка, героичния неравен бой на обградените от войската на Фазлъ паша четници, титаничните им усилия да отблъснат хилядната, модерно въоръжена негова войска и освирепелите тълпи башибозук.

Непоколебимата готовност на българските мъже да бранят до последна капка кръв манастира и останат верни на клетвата си, са противопоставени на варварската жестокост на турската армия и придружаващите я разбойнически тълпи.

Павлина Павлова пише вдъхновено, съпричастна на стремежа и готовността на обикновените българи да се бият за свободата си с гордо вдигнати чела, на които с огнени букви пише: “Чиста свобода или юнашка смърт”.

Началото на романа показва изключително трудната и опасна работа по сформирането на четата от няколко съседни на голямо Яларе села, родното място на Йордан Парцалев, избиране на войвода и знаменосец, план за снабдяване с храна и боеприпаси. Посрещането на четата в Дряновския манастир от игумена Пахомий и първите боеве. Много скоро четата е обградена от всички страни.

Сто деветдесет и двама четници се бият на живот и смърт с многобройната армия на Фазлъ паша и ордите башибозук. Издържат девет денонощия - подвиг, сам по себе си изключителен. Малцина успяват да пробият обсадата и да се спасят - между тях е и Йордан Парцалев.

Оттук започва драматичният разказ за неимоверно трудните сурови условия, съпътствали дните до спасението на четника. Павлина Павлова успява да предаде емоционално сгъстено и образно драматичната картина на всеки ден от битката за живот и опасностите по пътя към дома - студ, глад, умора, страх от предателство, но и да извиси духа на четника, който нито за миг не проявява съжаление, че е приел борбата за свобода като своя съдба.

Напълно изтощен, изпълнен с болка от гибелта на четата, той се обръща към Бога: “Няма да те моля, Господи, ала повече не мога да търпя този безправен живот. Затова се заклех за чиста свобода или юнашка смърт. Аз вече поех към моята Голгота, може да не дочакам утрешния ден, но съм готов да се бия с тираните до последната си капка кръв.”

И се бие. И в Освободителната война по-късно, и в Балканската, този път за спасяване на извоюваната свобода. Втората половина от живота на героя протича в свободна България. Веднага след Освобождението започва работа в полицейското управление на Търново, но скоро се отвращава от нечистите действия на пристава и напуска.

Затрогващо разказва Павлина Павлова за честванията на годишнините от Дряновската епопея. Усеща се, че поет е написал прочувствените редове при описанието на 25-годишния юбилей - за красиво и гордо развяващото се знаме, приличащо на онова, четническото, което Пармаков изгаря, за да не попадне в ръцете на тирана; тържественият звън на манастирската камбана; пълните със сълзи очи на оцелелите четници и на множеството мъже и жени, близки на загиналите; опиянениято, което изпълва атмосферата на събитието; възхитата на хората от досега с живите четници.

Картината е силно емоционално въздействаща и с тържествените салюти, с възгласите “ура” и цялата неповторимо възторжена еуфория. Ще призная, че дълбоко ме развълнува романът “Комитата от Дряновския манастир”.

Развълнува ме чувството за дълг и принадлежност на авторката към родовите корени, емоционалната енергия, с която е зареден всеки ред, анализа на следосвобожденската епоха. Имам усещането, че ако живееше в онези години, Павлина непременно щеше да бъде четник от героичната чета.

Плавните преходи, които прави от едната линия в другата, са изпълнени както с истински, неподправен патриотизъм, така и с ясно изразено отношение към задкулисните игри на външни и вътрешни политически интереси. Така драмата на Априлското въстание, и в частност - на четата на поп Харитон и Бачо Киро - оживява реално в най-сюблимните моменти от неговото избухване и неговото потушаване.

Комитата Йордан Парцалев, четник от безсмъртната чета, има трудна, сложна, но и милостива съдба след Освобождението. Независимо от изненадите, които животът му поднася, той успява да запази въодушевлението от славните девет денонощия от борбата и вярата си, че свободна България ще има светло бъдеще.

Романът е художествено-документален летопис на национално-освободителните борби на народа ни и величавият им завършек с подвига на четата на поп Харитон и Бачо Киро. За предосвобожденския идеализъм и жертвоготовност и морала и прагматизма на следосвобожденска България, за логиката на историческото време.

Едно от художествените постижения на Павлина Павлова в романа е, че е постигнала естествена симбиоза при смесването на жанровете, стилистични форми и аналитично-синтетичен изказ. Така произведението е правдоподобно въздействащо, вътрешното вълнение на авторката е осезаемо, както е осезаемо и преливането на епично в лирично.

Мисля, че романът “Комитата от Дряновския манастир” се нарежда между най-добрите исторически романи в последното десетилетие и че непременно ще предизвика широк читателски интерес. Крайно време е подобен род четива да стигат до всеки млад, пък и не само млад човек, за да се запознават със славното българско минало, да го приемат като част от себе си и да го съхраняват.